В инената реколта от 2025 г. ще остане в историята с великолепните си качества. Тя е много по-добра от предходните години, а пробите, особено за белите вина за  2024 г., са били чудесни и впечатлили международното жури на Винария 2026 г. по време на пловдивския панаир АГРА 2026, въпреки че миналата година количеството на гроздето беше значително по-малко заради сушата, високите температури не позволиха да се развиват мани по лозята и това доведе до здраво грозде и високо качествено вино, чиито качества се показват точно сега, когато виното се е укротило след ферментацията. Експерти съветват ценителите да си набавят бутилки от винената реколта 2025 г. за колекцията си или за специални поводи.

Чудесни 

Според председателя на международното жури на Винария 26 г. Димитър Гайдарски всички проби на белите са чудесни, а червените се отличават с по-плътно тяло, по-високо съдържание и сериозен потенциал за стареене. „Доста хубави плодово натоварени червени вина се съревновават
за престижните отличия на Винария 2026“, допълни той. Като цяло мнението на журито е, че младите бели са с чудесни


характеристики, но силата е при червените от стари реколти. 

Купажи 

 

Купажните вина пък обединяват характеристиките на няколко сорта и дават добър резултат. Особено интересни са комбинациите от местните сортове мавруд, рубин и гъмза с международни. В дегустационните комисии участват известни български енолози, сомелиери и международни експерти със солиден опит в журита на световни винени конкурси. Според италианския експерт Маурицио Ферери всяка следваща година в дегустациите се представят все по-качествени вина. „Има интересни предложения, които могат успешно да се наложат на пазара“, коментира той. 

Сомелиерът Вихрен Велков, шампион на България за 2012 г., определи конкурса за „Златен ритон“ като „български форум на световно ниво“ и апелира повече винопроизводители да се включат в него. 

Биовино

Биовино
Светлана Трифоновска

 

Шампанско 

 

През последните години има тенденция да се пие повече вино за сметка на твърдия алкохол. Предпочитанията са към по-леките като совиньон блан и пино гри, а при червените – по-омекотени вкусове, каза Ферери. Той смята, че интересът към плодовите червени е временна мода. Отлив от интереса към бирата се наблюдава и сред младите хора във Франция. Все повече те предпочитат да си вземат няколко бутилки с шампанско, вместо бутилка с бира, като значителна причина е, че виното там вече е по-евтино от бирата. За това разказа евродепутатът Илия Лазаров от Комисията по земеделие на ЕП по време на форум за винопроизводството в ЕС в София. 
Все по-голям е интересът и към вината от локални сортове, които са различни за всяка страна. Причината е не само че на света му омръзна от каберне, мерло и шардоне, а и защото 
местните сортове доказват, че са издръжливи по време на климатичните стресове от последните години. 

 

Отел 

 

В България много лозари и винопроизводители отново се връщат към ароматния отел, защото той нито се пръска, нито се полива. За това разказа по време на форума за виното Красимир Коев, шеф на агенцията по лозата и виното. „Не казвам, че бъдещето на лозаровинарството е в отела, но той е от тези сортове, които са оцелели с векове и на всякакви природни предизвикателства. Те са издържали на филоксерата от началото на миналия век, когато масово лозята са били поразени“, каза той. България има на какво да разчита по отношение на сортовете и това са гъмза, широка мелнишка лоза, мавруд, врачански мискет, сандански мискет и др.  

 

Аржентина и Франция изкоренява лозя 

 

Историята на винопроизводството е история на постоянно адаптиране, според докладчика в сянка по т.н. „Пакет за виното“ в Европейския парламент Ерик Сарджакомо от Франция. Това той заяви на дискусия „Бъдещето на сектор „Вино“: европейски перспективи“ в София.

Ерик Сарджакомо пък описа по-мрачна картина от колегите си и разказа, че дълбоката криза във винения сектор е не само в Европа, защото и в Аржентина и Калифорния се изкореняват лози. Трябва да работим за високото качество на виното и за нови пазари, заяви Сарджакомо.

Припомняме, че в края на миналата година ЕП одобри част от „Пакет за виното“, които цели да отговори на свръхизлишък в сектора, дългосрочен спад в потреблението и натиск от климатичните промени. 
Той даде пример с Франция, която ще изкорени много лозя около Бордо, откъдето е родом той. „Това са 20 процента от производствения капацитет на региона. Днес имаме много сериозни запаси, така че трябва да се финансира и дестилацията и ще търсим европейски решения за това“, каза Сарджакомо. 

Той обаче допълни, че изкореняването на лозята е извънредна мярка и целта не е да се превърне в постоянна. При дестилацията също става дума за кризисна мярка, като са предвидени 450 млн. евро, а в следващата Обща селскостопанска политика (ОСП) тази сума ще бъде удвоена. Дестилацията е добро решение, за да се справим със запасите, които не намират реализация на пазара, коментира Сарджакомо. 

 

Експеримент с биоплодове  

 

Плодовите вина отново се връщат на мода, а затова огромна заслуга има поколението Gen Z, разказа пред „Телеграф“ Божидар Петков, малинопроизводител и председател на асоциацията на ягодоплодни. По време на Агра 26 той представи експериментална серия с биоплодови вина с малини, които имат невероятен ароматен и лек вкус. Могат да се ползват както за финал като дижестив, но и по френски маниер за аперитив, защото в Страната на петела пият полусухите напитки преди храна. Божидар Петков обясни, че маркетинговите проучвания сочат, че  Gen Z – та предпочитат слабоалкохолни напитки и затова има истински култ към плодовите вина. Виното е направено със сироп от български биоягоди и малини, но в бъдеще ще експериментира и с другите плодове. За следващата реколта ще направят комбинация съвместно с вино от биолозята на Албена Сименова край Никопол, която все още прави естествено розе от стария сорт памид.