Н еудържимото крило на „Манчестър Юнайтед“ и националния отбор на Северна Ирландия, геният с топка в краката си, бохемът, който, здраво пийнал, матираше противниковата защита, остава в сърцата на милионите си почитатели, между които немалко красавици, повече с магическите си изпълнения на терена, отколкото с пиянските си изцепки. Но алкохолът не прощава и на гениите - Джордж Бест напусна този свят на 25 ноември 2005 година, ненавършил 60.
За него Пеле се изрази лаконично: „Най-чаровният дявол сред футболистите, най-надареният играч, виждан някога. Поставям го единствено до Гаринча“! В последните си дни от болничното легло Бест завеща върху своя снимка думите: „Не умирайте като мен“! Последните му думи бяха: " Когато ме няма вече, никой няма да си спомня за глупостите ми извън терена. Ще ме помнят само с футбола".
Възход
Джордж Бест е роден на 25 май 1946 г. в Белфаст, Северна Ирландия. През 1961 г. съгледвачът на „Манчестър Юнайтед“ Боб Бишоп открива 15-годишния талант, докато младежът дриблира с топката на една белфастска ливада за училищния си отбор. Бишоп задъхано докладва на мениджъра на "червените дяволи" Мат Бъзби, че е открил „гений“! Така Джорджи, както всички го наричат, се озовава на „Олд Трафорд“.
Дебютира след 2 години за първия отбор на Юнайтед. На 14 септември 1963 г. Бест травматизира психически персоналния си пазач от „Уест Бромич“ Греъм Уилямс, който после десетилетия все още повтаря: “Дайте ми най-после снимка на това момче, за да видя как изглежда, че по време на мача гледах само задника му." През първия си сезон с червения екип Бест отбелязва 6 гола, става вицешампион на Англия и е повикан в националния отбор на Северна Ирландия. След няколко месеца той вече има статута на футболна икона.
В следващите 6 години е неговият апогей. Въпреки разгулния си живот и изцепките му извън терена той затвърждава пред футболните експерти славата си на играч от световна класа.
На 30 септември 1964 г. с водача в класирането „Челси“ изиграва един от мачовете на живота си: "Той докара своя пазач Кен Шелито в такова състояние на лудост, че защитникът залиташе през целия мач - пише биографът на Джордж Бест Улрих фон Берг. - Заобикаляше без затруднение по двама-трима съперници, правеше имагинерни двойни подавания, само за да премине покрай следващия бранител. Освен това той вкара един почти невъзможен гол, след като заблуди с финт вратаря Бонети. Бест показа всичко възможно от футбола, дори и в повече. Направи го по своя си самовлюбен, изобретателен и неописуем начин, който не може да бъде повторен от никой друг играч."
Трофеи
Благодарение на „Светата Троица“ - Джордж Бест, Боби Чарлтън и Денис Лоу, „Манчестър Юнайтед“ става шампион на Англия през 1966 и 1967 г. Във финала за Купата на европейските шампиони през 1968 г. Бест открива резултата и повежда отбора си към крайната победа с 4:1 над португалския „Бенфика“- Лисабон: "Винаги съм си мечтал да надиграя вратаря, да спра топката на голлинията, да коленича и да я вкарам във вратата с глава. Срещу „Бенфика“ почти успях да го направя. Оставих вратаря зад мен, но след това се подхлъзнах. Треньорът сигурно е получил инфаркт", споделя Джорджи в интервю след мача. „Манчестър Юнайтед“ е първият английски отбор, успял да спечели най-престижната европейска клубна купа. Англия е на колене пред гения на Бест и го избира за футболист на годината, наричат го Петия Бийтълс. Още през същата година Европа отдава същата чест на северноирландеца - удостоен е със „Златната топка“.
Залез
"През 1969 се отказах от жените и алкохола. Бяха най-ужасните 20 минути в живота ми." Това негово откровение се щампова на безброй сувенирни тениски. Биографът му Улрих фон Берг си спомня още: „Той не е бил алкохолизиран шегаджия, а най-добрият футболист на света, който успоредно с играта си пие, при това далеч повече от британските стандарти, които никак не са ниски. Бог знае как е възможно всичко това. Бест е футболно божество с развяваща се грива, безумно бърз, впечатляващо дриблиращ, огнено опасен, играещ и с двата крака, с унищожително презрение към защитниците - и въпреки това винаги готов да влезе здраво в единоборство, да подложи крак, да отмъкне кълбото, което сякаш му принадлежи, защото Бест е единственият на игрището, успяващ да се разбере с топката“!
Алкохолът и разгулният живот постепенно го обсебват. В следващите още 6 сезона в Юнайтед той е без големи купи и успехи. Бест все по-често започва да се появява в трагично състояние на тренировки и започва да "проспива" мачове. Той става непоносим и за феновете. При вида на лежащия играч в хотелската му стая, с разхвърляни около него банкноти и празни бутилки в началото на 70-те години на нормалния човек му иде да изкрещи: "Къде се обърка всичко, Джорджи?"
А нещата стават все по-зле. През 1974 г. след 466 мача и 178 гола Бест спира да играе за „Манчестър Юнайтед“.
После близо десетилетие води номадски живот из Шотландия, Лондон, САЩ. Въпреки че показва някои проблясъци в американските отбори на Лос Анджелис и Сан Хосе, изявите му са по-скоро епилог на неговата кариера. Тя приключва окончателно през 1984 г.
Падение
Джордж Бест никога не става почетен посланик на великата игра. Но и никой не очаква това от него. Представете си физиономиите на ръководителите на ФИФА при гледката на повръщащия Бест върху шведската маса, докато усмихнатите Пеле и Бекенбауер жонглират с топката по време на някоя галацеремония.
През 1981 г., играейки в САЩ за „Сан Хосе Земяксукс“, Бест открадва пари от кесията на непозната жена, за да финансира почивката си с пиене и жени. Както самият футболист разказва, той се среща с една жена, с която прекарва известно време на един от плажовете на Сан Хосе. Когато дамата става да отиде до тоалетната, той отваря чантата й и краде всички пари, за да си купи алкохол.
През 1984 г. Бест получава голяма глоба за шофиране в нетрезво състояние. В момента на задържането си той напада полицай, за което впоследствие получава тримесечна присъда. Джорджи прекарва Коледа на 1984 г. зад решетките в затвора “Форд Оупън”. През септември 1990 г. Джордж Бест се появява във Върховния щаб на военновъздушните сили много пиян и псува водещия. По-късно той публично се извинява на модератора, признавайки, че е виновна алкохолната интоксикация.
Румен Жерев
