Ф ренски изследовател на комикс изкуството включва и България в енциклопедията за Рахан като страна, която е допринесла за популяризирането на легендарния герой.
Оливие Андрийо пише историята на рисувания праисторически човек, появил се за първи път на страниците на френското списание „Пиф гаджет“ през 1969 г. Комикс героят на художника Андре Шере и сценариста Роже Лекюрьо става изключително популярен във франкофонските страни. По силата на някаква договореност с Френската комунистическа партия списанието се разпространява свободно и в България и става много популярно сред тогавашната младеж. А в първите години след промените през 1989 г. едно малко русенско издателство – „Русе – С“ ООД, публикува на страниците на седмичното списание „Русе 7“ приключенията на Рахан по адаптация на арх. Орлин Неделчев, франкофон и почитател на Деветото изкуство – комикса.
„Чрез един мой приятел и съмишленик на тема френски комикси – Додо Ница от Румъния, Оливие Андрийо е разбрал за мен и ме помоли да напиша текст за енциклопедията, която подготвя. Смятам, че със списание „Русе 7“ тогава бяхме пионери – Рахан да „говори“ на български език и историите да се разбират. За френското издание е необходимо да знаеш малко френски, нищо че илюстрациите са много красноречиви, друго е да разбираш и текста“, разказа пред „Телеграф“ арх. Орлин Неделчев.
Героят Рахан се появява, когато през 1969 г. редакцията на „Пиф“ лансира новаторска за времето си идея – седмичните истории с комикси да не прекъсват на най-интересното място, така че читателят да си купи и следващия брой, а да е разказана цялата история. Появяват се нови комикс герои, сред които е и Рахан.
Перипетии
Рахан, синът на дивите времена, живее в праисторическата епоха, когато човешкият вид не е много развит. В детството си момчето преживява множество перипетии, защото неговото семейство е убито от диви зверове. Рахан е бебе, когато е открит в скалите от Крао, един от мъдреците на племето на Синята планина, който го отглежда до юношеска възраст. Но един ден Синята планина изригва, била е спящ вулкан, и Рахан остава сам с единственото си наследство – гердан с нокти от мечка, всеки от които символизира нещо – храброст, упоритост, честност... Това наследство определя и поведението на Рахан, когато трябва да се бори с дивите условия в праисторическото време със саблезъби тигри, мамути и други страшни животни. Племената не приемат Рахан и го гледат с недоверие, защото е различен дори на вид – атлетичен, бял и рус. Но той им предава и споделя с тях своите открития като паленето на огън, въдицата с кукички, парашута и всички други познания, които позволяват на един хомо сапиенс да оцелее в дивите времена. Всичко това е съпроводено с множество перипетии и истории, героят се развива, сюжетът става все по-интересен, а комиксът за Рахан – все по-популярен и търсен от читателите.
„Децата и младежите у нас, расли през 70-те години на миналия век, проявяваха изключителен интерес към комиксите на „Пиф“. Френското списание ни даваше един друг поглед към света и познанията зад Желязната завеса. С моите съседчета, със съучениците ми събирахме френските комикси и рисувахме героите в популярните тогава тетрадки лексикони. Младежите ги рисуваха и на униформените ризи, когато завършваха средното си образование. Комиксите тогава не бяха част от културата на българина. В България нямаше аналог на „Пиф“, списанието „Дъга“ още не беше се появило“, разказва за въздействието на комикс изкуството върху тогавашната младеж арх. Неделчев.
Цветно
През 90-те години поради големия успех на Рахан френското издателство решава да има и друго издание, което да събира между кориците три-четири епизода, но цветни, защото дотогава са били черно-бели. Няколко пъти в годината излиза списанието „Рахан“, от което са отпечатани 34-35 броя. Интересно е, че някои от броевете се печатат в социалистически страни – Румъния, Чехословакия, Унгария, а брой 34 от 1983 г. е отпечатан в Държавната печатница „Хемус“ в София. Този брой се е продавал и по реповете у нас, като върху корицата на български е написано, че цената е 2,45 лв.
Първият брой на легендарното българско комикс списание „Дъга – разкази в картинки“, издавано от Държавно издателство „Септември“, се появява в края на 1979 г. „Дъга“ просъществува до 1992 г. Излизат 42 броя в огромен за времето си тираж.
„И в целия този контекст едно малко скромно издателство в Русе, което издава седмично списание тип дайджест, решава да публикува комикс на четири страници, които могат да се откъсват от книжното тяло и да се събират в поредица. Не знам по какви причини главният редактор Пламен Иванов се обърна към мен, може би някой му е казал, че съм любител на комиксите. Решихме да започнем с приключенията на Рахан в една рубрика, наречена „Комикс на глътки“. Рахан излизаше в списание „Русе 7“ в продължение на около четири години – до 1994 г. Аз правех преводите и графичната адаптация по един много първобитен начин, тогава и ксерокси трудно се намираха. Върху балончетата лепях бяла хартия с текста на български, графично оформях също заглавието, ономатопеите (думи, имитиращи звук – б.а.) с победните викове на Рахан. Беше цяла одисея да правиш това всяка седмица, да можеш да го предадеш навреме, да бъдат направени плаките в печатницата... Затова и качеството е такова“, спомня си арх. Неделчев.
През 1994 г. едно частно софийско издателство – „Фримекс“ ООД, решава да публикува български вариант на списание „Пиф“, като събира в отделни броеве от по 48 страници историите на различни комикс герои, сред които е и синът на дивите времена. Същото издателство отпечатва и отделно списание, наречено „Рахан“, от което излиза един-единствен брой.
Легендарният Рахан е имал почитатели и в други страни от социалистическия лагер. Енциклопедията на Оливие Андрийо ще разкаже и техните истории.
