Н ашественическата армада на Сеанчан е завладяла Ебу Дар в книга №8 от поредицата „Колелото на времето” от Робърт Джордан (издателство „Бард”). В „Пътят на кинжала” Нинив, Елейн и Авиенда се отправят към Кемлин и полагащия се по рождено право трон на Елейн, но по пътя си откриват противник, далеч по-опасен от сеанчанците.
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша'ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин - да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не разбира цената, която останалите - и тя самата - ще трябва да заплатят.
Робърт Джордан е псевдоним. Под него се крие фентъзи писателят Джеймс Оливър Ригни-младши, починал само на 58 години. Роден през 1948 г. в Чарлстън, Южна Каролина, той отговаря на профила на гениите. На четири чете, а на пет вече е на Марк Твен и Жул Верн.
От 1968 до 1970 г. служи във Виетнамската война. Той е хеликоптерен артилерист, има бойни отличия. Дипломира се в Цитаделата - военен колеж в Южна Каролина, със специалност „Физика“, след което работи като атомен инженер за Американските военноморски сили. През 1977 г. започва да пише, като това се случва след фатален инцидент. Първият му псевдоним е Рийган О'Нийл, а през 1982 г. се ражда и Робърт Джордан с романа „Конан Непобедимия“. През 1990 г. Джордан публикува „Окото на света" - първата книга от фентъзи поредицата „Колелото на времето", която го утвърждава като един от майсторите на жанра.
Джеймс Оливър Ригни-младши е потомствен масон. През 1981 г. се жени за литературната редакторка Хариет Макдугал. Любител е на лова, риболова, ветроходството, покера, шахмата, билярда и колекционерството. Колекционира лули и се интересува от военна история и история на град Чарлстън. Почива от сърдечна амилоидоза, от която е диагностициран година по-рано. Погребан е в двора на църквата „Сейнт Джеймс“ в Гууз Крийк, близо до Чарлстън.
Кристи Красимирова
