Т руп на жена в багажник, ръцете й са отрязани и събрани в торба, очите са издълбани, лицето одрано – с тази находка започва разходката до най-извратените проявления на човешката природа. Читателите на „Имало едно време... два пъти“ вече знаят какво да очакват от Франк Тилие. Въпреки това „Недовършеният ръкопис“ (издателство „Ентусиаст“) е още по-зловещ. Немският телевизионен канал RTL определя книгата като „един дяволски скок към абсолютния ужас“.
Преди да започне да пише, Тилие в продължение на 10 години работи като компютърен инженер. Романите му са носители на десетки литературни награди и са филмирани неколкократно. За да направи историите си възможно най-реалистични, Тилие посвещава поне шест месеца за проучване на информация по темите, които иска да разгледа – интервюира лекари, следователи, юристи, за да има възможност да създаде напълно достоверен и въздействащ роман.
Обратно към шокиращата находка, с която започва романът на Франк Тилие. Полицията е наясно, че шофьорът не е собственик на автомобила. Имал е малшанса да открадне кола със зловещ товар. Но кой тогава е извършителят на този садистичен акт?
Леан Морган – бивша учителка – се превръща в кралица на трилърите с псевдонима си Енаел Мирор, която ревностно пази личния си живот. Живот, успешно конкуриращ ужасите, за които писателката разказва в криминалните си романи. Единственото й дете – Сара – е отвлечено и е в неизвестност, бракът й е пълен провал и от някога щастливото й семейство е останала само една вила – „Вдъхновителката“ – където живее съпругът й, който неуморно търси дъщеря им. Но едно обаждане я известява, че мъжът й е бил нападнат и в момента е в болница с амнезия. Това събитие отваря кутията на Пандора и връща ужаса от четирите години, изминали след изчезването на Сара.
Кристи Красимирова
