Л егендата гласи, че малко преди да бъде убит, върховният Атауалпа, Синът на Слънцето, оставил на народа си послание, в което съобщавал къде има скрито съкровище...
През август 1533 г. древната земя на инките, както винаги, била ярко осветена от слънчевите лъчи. Но в душите на хората царял мрак. Гордите инки били смазани от бели завоеватели, начело с конкистадора Франсиско Писаро. Той и хората му се възползвали умело от войните между наследниците на Великия инка, братята Атауалпа и Уаскара. Обещавайки на Атауалпа да му помогне, коварният испански авантюрист го подмамил в своя лагер. След което заявил, че ще го върне на народа му срещу огромен откуп. По всички краища на страната били изпратени куриери. В ръцете си те държали дълги златни ленти с навързани по тях възли в различна форма. Това били условни знаци за посветените: къде и колко злато трябва да се достави.
Една грамадна зала трябвало да бъде напълнена със злато и скъпоценности. Но алчността на Писаро нямала край. Накрая осъзнал, че няма да излезе от затвора си жив, Атауалпа изпратил по доверени хора прощалното си писмо. То било необичайно. Този път възлите били точно 13. Какво би могло да означава това? Отговорът на този въпрос не е намерен и до ден днешен.
Тайници
За инките посланието било пределно ясно. Съкровищата от храмовете им се изпарили. Легендата гласи, че били скрити високо в горите, в тайници, охранявани от всесилните им богове. Но къде именно? Този въпрос вече повече от четири века вълнува търсачи на съкровища от различни страни. Те ровят земята в древните рудници на Перу, дълбаят в пещерите, горите, във всички ъгълчета на Тауантинсуйу бившата империя на инките. Но напразно! Твърди се, че тайната за златото на инките се предава от поколение на поколение. Няма никакви съмнения, че то действително съществува. Някои смятат, че трябва да го търсят на територията на Аржентина, други - в Перу, трети - в Боливия, четвърти в Еквазор. Това всичко са териториите на някогашната „Земя на четирите части”, обхващаща провинциите Кунтинсуйу, Коласуйу, Антисуйу и Чинчасуйу. Владенията на инките се простирали от Колумбия до централната част на Чили, включвайки територии на днешно Перу, Боливия, Еквадор и северозападната част на Аржентина.
По пътя на логиката, златото трябва да бъде търсено преди всичко в Еквадор, накъдето водят всички пътища. В един разказ на Джек Лондон се разказва, че именно там има огромни скрити златни съкровища. Отгоре те са покрити с боя, за да не се набиват в очите на туристите и на златотърсачите. Главният герой в разказа произнася следната фраза: „Били ли сте някога в Еквадор? Моят съвет е: не ходете никога там...”
А защо не? Преди всичко заради вулканите. Сред тях има както действащи, така и заспали. Но всички представляват реална опасност за хората. Местните обясняват всичко с божествената намеса. Но именно тук, твърдят дългогодишни изследователи, трябва да се търси тайната на 13-те възела.
Пътеки
На Андите има над 20 върха с височина около 4200 м, повечето разположени на Западните Кордилери. Както и повече от 30 върха с вулканичен произход, част от тях затихнали, но и много активни вулкани (като Котопахи, Сангай, Линиза и Антисана). Еквадорецът от немски произход от Кито, доктор Курт фон Ритер, започнал да изучава внимателно старинните пътеки. И открил, че една от тях, която води право към вулкана Сангай, преминава покрай 12 снежни възвишения. Тринайстото бил самият Сангай. Това е един от най-страшните вулкани в света. Изригва непрекъснато. И вероятно си има причина да е така. От дълбока древност гората, в която вулканът дебне, е свещена за индианското племе хиваро като място, където са погребани редица вождове и герои. Сангай е и свещеният бог на огъня за древните инки, изригващ пламъци. Той е покровител и пазител на народа. Тежко на този, който го разгневи.
Доктор Ритер решил, че златото на инките е скрито именно тук. Но преди да предприеме конкретни стъпки, той започнал да търси и анализира факти в потвърждение на своята хипотеза.
На първо място той отишъл при индианците хиваро, живеещи в подножието на вулкана, за да разговаря с тях. Основният въпрос, който задавал бил дали са намирали някакви необичайни фигурки по склоновете на гората. Дали му някаква грубо издялана стауетка, намерена от децата. Ритер внимателно смъкнал вулканичното покритие от играчката на децата и установил, че отдолу е Богинята на съзиданието - отлята от чисто злато. Тогава той поискал да му покажат мястото, където бил намерен идолът. Започнал разкопки там и много скоро се натъкнал на череп, който явно е бил подлаган на сложна операция.
В това няма нищо странно, тъй като е известно, че сред инките е имало великолепни хирурзи. Трепанацията на черепа за тях не била нещо необичайно. Доктор Ритер продължил да разравя земята и открил и самия скалпел - тънка златна пластина. За него вече нямало никакво съмнение, че инките са били тук!
Треска
Завръщайки се в Кито, Ритер започнал да се хвали на всеослушание какво е открил. И така възбудил истинска треска у златотърсачите. Те се събирали на групи, съставяли си маршрути за бъдещи експедиции, оборудвали се с инструменти. Някои си останали само на подготвителния етап. Дебнещият вулкан ги стресирал. Но се намерили и смелчаци, които решили да рискуват.
Двама от тях, американците Франк Роко от Пенсилвания и Робърт Кауп от Калифорния, се отправили натам под предлог че ще търсят „ценни минерали”.
Повече от месец всички очаквали с интерес завръщането на двамата ентусиасти, но от тях нямало ни вест, ни кост. Тогава обединена американо-еквадорска експедиция се отправила на спасителна мисия. Близо до кратера на вулкана спасителите открили последната спирка на американците. В снега в пълен безпорядък се търкаляли вещите на алпинистите. А в една полуразпаднала се индианска хижа намерили умиращия от изтощение Робърт Кауп, който разказал следното: двамата с Франк били почти на самия връх на Сангай, когато установили, че дишат трудно заради отровните изпарения на вулканичните газове. Волята на алпинистите сякаш била скована. След това ги обхванал пристъп на буйстване, и те загубили всякаква представа къде се намират и накъде трябва да вървят. Скоро разбрали, че са се изгубили. По думите на Кауп, той дълго уговарял приятеля си да се върнат до последната им база, но Франк бил като полудял. Той повтарял само: „Златото е тук, точно тук”. Накрая Кауп решил да го изостави и да се опита да се върне назад. Не помнел как се е озовал в порутената индианска хижа.
Цели четири години след това никой не посмял да предприеме подобен експеримент. Но ето че в Кито отново се появила група американски алпинисти, които планирали да продължат начинанието на сънародниците си. И повторили нерадостната им съдба.
Огненият пазител
Вулканът Сангай още извисява снага като страховит пазител на тайнственото съкровище. От време на време той пуска черни кълба дим, сякаш предупреждава, че може във всеки един миг да изригне. Първата му регистрирана проява е през 1628 г. За последен път е изригвал през 2007 г.
Предположенията на доктор Ритер още не са намерили окончателно потвърждение. Но ако се съди по всичко, златото е някъде там - на 5230 метра височина от морското равнище. Как инките са се изкачили дотам, за да скрият съкровището си, е тайна. Тя ще остане неразгадано, докато страшният вулкан живее там.
Земята на четирите части
Тауантинсуйу (в превод - Земя на четирите части) – така наричали империята си инките. Като неин създател те почитали Манко Капаку (1150 г.). Според легендата той избрал мястото, след като по повеля на своя баща - Бога на Слънцето, хвърлил в краката си златния жезъл и земята го погълнала. Инките имали велика култура, символ на която бил град Куско (пъп; сърце), блестящ целият в злато. Славата на империята започнала да залязва през ноември 1532 г., когато тя била превърната в испанска колония. Освен столицата Куско, друг голям град на инките, e Мачу-Пикчу (наричан от тях Вилкапампа).
Кристи Красимирова
