В предишния брой на „Златно време“ си спомнихме за Джордж Бест - неудържимото крило на „Манчестър Юнайтед“ и националния отбор на Северна Ирландия, гения с топка в краката си, който отлетя на звездното игрище на 25 ноември 2005 г., преди да навърши 60. Днес продължаваме разказа за него, но с акцент върху личния му живот.
Треньорка
Джордж Бест се жени два пъти. Първата му съпруга е Анджела Макдоналд-Джейнс. Срещат се в град Малибу, САЩ. Футболистът е на 23 години, а любимата му - на 29. Анджела работи като фитнес треньор и следи за здравето му. Но той продължава да пие много и прахосва времето си с момичета. Анджела спокойно се отнася към това, успокоявайки се, че трезвият Джордж се връща винаги при нея. Накрая не издържа и се развеждат.
През 1995 г. Джордж се жени втори път за стюардесата Алекс Пърси, която е един от най-популярните фотомодели във Великобритания. Срещат се в нощен клуб, Джордж Бест се приближава до нея и директно й казва: „Обичам те“! Той е на 48 г., а тя само на 22. Официално двойката се развежда през 2004 г. Както обяснява Алекс, Джордж постоянно й изневерявал и я шляпвал по лицето.
Краят
През март 2000 г. той е диагностициран с тежко увреждане на черния дроб поради прекомерната консумация на алкохол. Черният му дроб функционираше с 20%. През 2001 г. е хоспитализиран и с белодробно заболяване, защото също е и тежък пушач.
През август 2002 г. Джордж Бест претърпява успешна трансплантация на черния дроб в лондонската болницата на Кингс колидж. Но през 2003 г. той отново започва да пие. На 2 февруари 2004 г. е осъден отново за шофиране в нетрезво състояние. В същото време играчът е бил лишен от шофьорска книжка за 20 месеца.
Джордж Бест продължава да пие до смъртта си. Имал е своя собствена кръчма в Surbitton (Лондон). В нощта на 3 срещу 4 октомври 2005 г. той е откаран в интензивното отделение в лондонската болница “Кромуел”. Оказва се, че Джордж страда и от бъбречна инфекция, причинена от страничните ефекти на имуносупресивни лекарства, използвани за предотвратяване на отхвърлянето на черния дроб след трансплантацията.
На 20 ноември е публикувана статия в британския вестник News of the World със снимка на болния Джордж и надпис: „Не умирайте като мен“. Тази снимка с цитат, написан с пожълтялата му трепереща ръка, е публикувана по негова молба. Последните думи на футболиста се превърнаха в предупреждение за всеки, който смята, че алкохолът е евтин и достъпен начин за забавление.
Геният си отиде на 25 ноември 2005-а, като около 250 000 жители на Белфаст мръзнаха в едно дъждовно утро по улиците, за да го изпратят в последния му път. Траурното шествие премина покрай няколкото фасади на сгради, върху които е нарисуван - огромен, усмихнат, в червения екип на „Манчестър Юнайтед“ или зеления на Северна Ирландия.
Признание
За 11 сезона в Шампионата на Англия северноирландският футболист Джордж Бест става двукратен шампион на Първа дивизия, победител в Купата на европейските шампиони, двукратен носител на Суперкупата на Англия и победител в Купата на младежите в Англия.
През 1968 г. той спечели „Златната топка“ за европейски футболист на годината. Голмайстор е на Първа дивизия на Англия и на „Манчестър Юнайтед“. През следващите сезони Джорджи става още веднъж най-добрият голмайстор на Англия, както и футболист на сезона.
Въпреки недостатъчно реализираната си футболна гениалност Джордж Бест е включен в Залата на славата на европейския футбол през 2008 г. и е включен в списъка на 100-те най-големи футболисти в света на ХХ век.
Милионите му почитатели днес го помнят не с бохемския му живот, а с това, което бе на терена. Помнят го като едно торнадо, което тормози противника, докато не прати топката във вратата. Признателността на „Манчестър Юнайтед“ към Джордж Бест е огромна и паметта му е увековечена в една от емблематичните статуи във футбола, на която фигурите на Бест, Денис Лоу и Боби Чарлтън стоят пред „Олд Трафорд“. Вперили очи в стадиона, на който са творили своята магия с футболната топка.
Бисери
Ето някои от емблематичните фрази, изречени от остроумния и незабравим дрибльор на „червените дяволи” в многобройните му интервюта:
Похарчих много пари за коли, жени и алкохол. Останалото просто пропилях.
Ако ме попитате кое бих избрал - да излъжа четирима противници и да вкарам от 30 метра гол на „Ливърпул“, или да си легна с мис "Свят", отговорът не е труден за мен. Аз имах и двете!
Казват, че съм спал със седем „Мис Свят“. Не съм. Правил съм го само с четири. Не се появих при останалите три.
През 1969 г. се отказах от жените и пиенето. Това бяха най-ужасните 20 минути в живота ми.
Всеки път, когато влизам в бар, има 60 души, които ме канят да пия с тях, а аз не знам как да казвам не.
Имах къща близо до морето, но за да стигна до плажа, трябваше да мина през един бар. Така и не видях морето.
Спрях да пия, но само докато спях.
Никога не съм ставал сутрин с намерението да се напия. Просто се случва.
Мога да присъствам на сбирка на анонимни алкохолици, но ще ми е трудно да остана анонимен.
Типично е за мен да завършвам дългата си и забележителна кариера на пиене точно когато правителството планира да отвори кръчмите за 24 часа в денонощието.
Ако футболът е изкуство, тогава аз съм художник.
За другите
За своя съперник на терена Кевин Кийгън, с когото няколко години водят битки в дербитата между „Манчестър Юнайтед“ и „Ливърпул“, Бест възкликва: „Той беше много, много голям късметлия - средностатистически играч, който влезе в играта, когато нямаше други големи личности“.
Друг известен футболист, когото чепатият характер на Бест не подминава, е Пол Гаскойн, известен също с изцепките си извън терена: „Веднъж казах на Газа, че неговото IQ (коефициентът на интелигентност) е по-малко от номера на тениската му, а той ме попита: “Какво е IQ?“
„Пеле ме нарече най-великия футболист в света. Това е най-добрият комплимент за мен“, казва Джордж Бест. В друго интервю обаче отбелязва: „Ако бях роден грозен, никога нямаше да чуете да говорят за Пеле“.
За Ерик Кантона: „Бих дал цялото шампанско, което съм изпил, за да играя заедно с него в голям европейски мач на „Олд Трафорд“.
Румен Жерев
