Н еназованият разказвач в романа на Филип Груич „Наемателят“ (издателство „Изида“) е непознат младеж, който като в някакъв градски уестърн се появява от нищото в един град, за да потърси място за себе си.
Градът, в който пристига, е студеният фон на новодошлия, търпеливо безразличен към съществуването му. Читателят не знае нищо за този бродещ по улиците човек: откъде е дошъл и какво иска. Последното е нещо, което и той самият не знае. Всичко, което му трябва, е квартира.
Историята на романа се развива във време, доста близко до днешното и мястото на нейното разгръщане може да бъде навсякъде. Само по имената и фамилиите на героите заключаваме, че става въпрос за Сърбия, а по-нататъшните подробности (минаващият трамвай, голямата река) водят до заключението, че в случая градът е Белград. За читателя обаче това не е от съществено значение, така че е свободен да пренебрегне това. Отначало той е объркан от описанията да почувства определена неяснота: разказвачът описва усещането си за странност и „новост“ на всичко, което го заобикаля, после първия си апартамент под наем, спартанско, необзаведено убежище от външния свят. След това има неизбежни случайни срещи в квартала, несигурни начала на възможни приятелства, емоционални връзки... И накрая работа (не много точно дефинирана): трябва да живееш от нещо, дори в роман, в който очевидно „нищо не се случва“. Повествованието добива истински размах едва когато бившата приятелка на негов колега от работа се втурва почти стремглаво в живота на разказвача и с която той скоро ще заживее в нейния апартамент, все още еднакво инертен по отношение на собственото си самоопределяне и себереализация. Но външният свят изисква и очаква от него все повече.
„Наемателят“ е романът на Груич, включен в краткия списък за наградата на NIN и в краткия списък за Европейската награда за литература. Роденият през 1995 г. в Нови Сад писател е дипломиран драматург, който живее и работи в Белград.
Кристи Красимирова
