П оследното изригване на Везувий е в рамките на Втората световна война – през март 1944 г. По това време близкият Неапол е вече под контрола на Съюзнически армии на САЩ и Великобритания.
Изригването започва в 16,30 ч. на 18 март 1944 г., е отбелязано на сайта на Националния институт по геофизика и вулканология (INGV) на Италия, част от който е Везувианската обсерватория (OV), припомня БТА.
Везувий се извисява на височина 1277 м над морското равнище близо до Неаполитанския залив. Той е единственият активен вулкан в континенталната част на Европа. Кратерът му е с дълбочина 216 м и обиколка 1400 метър. Диаметърът на основата му е над три километра.
Според специалистите еволюцията на Везувий може да бъде обобщена в четири основни фази. Всяка има специфични характеристики по отношение на еруптивния стил и вулкано-тектонична еволюция на вулканичната постройка.
Първата фаза е периода на еволюция и растеж, която се характеризира главно с емисии на лава и шлака и завърша с изригване преди около 22 000 години. Според учените това е може би най-тежкото изригване на Везувий.
Втората фаза е периодът на големите плинийски експлозивни изригвания: преди 9000 години, преди 4000 години и изригването, разрушило Помпей през 79 г. сл. Хр.
Третата фаза включва две субплиниански изригвания от 472 г. сл. Хр. и от 1631 г. В периода между тях е регистрирана интензивна еруптивна активност с по-малко енергия. В тази фаза големият конус на Везувий започва прогресивно да расте.
Четвъртата фаза включва периода на активност на Везувий между 1631 и 1944 г., в който вулканът се установява в сегашната си форма. Еруптивната активност е разделена на 18 цикъла, в които има активност както от централния кратер, така и от страничните отвори. За отбелязване според учените е изригването от 1906 г., което представлява най-енергичното изригване на Везувий през миналия век.
Изригването на Везувий от 1944 г. е последното в края на дълъг период на активност, след което вулканът навлиза във фаза на покой, която в момента се характеризира с ниска сеизмичност и фумаролна активност (отделяне на газове и водна пара с вулканичен произход и с температура над 300 градуса по Целзий - бел. ред.), сочи Националният институт по геофизика и вулканология на Италия.
