К акто се знае, древните келти са се кланяли на божествата на плодородието и вълшебството. Те майсторели своите идоли от камъни и украсявали с тях своите жилища. Съществува легенда, според която тези божества не причиняват никаква вреда само на хората, които се отнасят добре с тях. Но ако си навлекат техния гняв, тежко им.
Дори безобидните на пръв поглед камъни може да имат символика.
Днес в съвременните келтски народни вярвания някои камъни все още се смятат за притежаващи свръхестествени сили, а в отдалечени райони на съществуващия келтски свят все още се помни използването на камъни в черна магия и подобни ритуали.
Келтите са се кланяли на много божества, но не всички от тях са добронамерени към идните поколения.
Има изследователи, които твърдят убедено, че древните келтски божества и до ден днешен управляват съдбата на хората. На размисли в тази посока навява случай в Англия отпреди няколко години. Лесли и Колин Робсън, брат и сестра, открили в градината си два странни камъка с размери на топка за тенис. Те наподобявали на човешки глави: мъжка и женска. Двете лица били грубо издялани от сиво-зелен блестящ кварц и по израза си напомняли на посмъртни маски.
Решение
Главата на семейството - Джон Робсън, взел решение да остави удивителните находки у дома, но с появата на загадъчните каменни глави в дома на семейството започнали да се случват мистериозни неща. Освен ако не ставало въпрос за групови халюцинации, главите сменяли мястото си, а предметите около тях падали и се чупели. Всички членове на семейството изпитвали безпричинен страх и безпокойство.
Една вечер Ан, жената на Джон, чула от детската стая хлипане. Когато отишла да провери какво става, заварила децата много развълнувани и наплашени. Те твърдели, че в стаята им е бил „един страшен чичко“. Майката успяла да ги успокои, като ги уверявала, че им се е присънило. Когато децата заспали, тя се понесла на пръсти към спалнята си, но след малко оттам се разнесли ужасените й писъци - вътре сварила страховито същество, което приличало на вълк. Крясъците на мисис Робсън уплашили създанието и то изскочило на улицата. Впоследствие разбрала от съседи, че мнозина били чули в домовете си неразбираеми звуци и приглушени гласове.
Муцуна
Няколко дни по-късно Джон Робсън забелязал муцуната на същото същество да наднича през вратата на хола. Без да се замисля, се хвърлил срещу създанието, но не успял да го хване. По-късно разказал на близките си, че се разтреперил от глава до пети, защото съществото изглеждало като току-що излязло от филм на ужасите. Докато в семейството умували откъде се е взело това изчадие, Джон случайно спрял погледа си върху двете глави и установил, че едната от тях излъчва синьо сияние. Тогава в главата му дошла мисълта, че всички неприятности са започнали след появата на загадъчните идоли.
Джон доверил подозренията си на свой приятел - доктор Рос, който пожелал да разгледа находката и стигнал до извода, че държи в ръце келтски идоли, един от които олицетворява божество на плодородието, а другият - духа на магията и врачуването. Доктор Рос решил да вземе каменните глави със себе си, за да извърши подробно научно изследване.
Усмивка
Още по обратния път докторът започнал да усеща дискомфорт. Постоянно му се струвало, че някой е вперил поглед в тила му. Обръщайки се назад, си втълпил, че единият от идолите му се усмихва. Изведнъж моторът заглъхнал и автомобилът се заковал на място по средата на пътя. Доктор Рос искал да запали отново, но двигателят отказвал да му се подчини. Изнервен до краен предел, докторът изкрещял: „Мърдай!“, и автомобилът тръгнал така внезапно, както бил спрял, а усмивката изчезнала от лицето на идола.
В археологическия музей потвърдили древнокелтския произход на каменните идоли. След известно време доктор Рос попаднал в авария, при която за малко не загинал. Последвал пожар в дома му, а в музея започнали също да се случват странни неща. Мнозина били убедени, че причината за това било проклятието на келтските идоли, които докарват беди на всеки, който ги доближи.
Добрият Бог
Келтите имали много богове, но специално място заемал Добрият Бог, който се смятал за всемогъщ и всезнаещ. Те обикновено си обяснявали провала на реколтата, болестите по добитъка и други нещастия с провала на техния водач (цар), който се смятал за посредник между свръхестествения и земния свят. За да угоди на боговете, владетелят участвал в множество ритуали.
Келтите са имали светилища на свещени земи, където е растяла свещената гора. Правили са и ритуални жертвоприношения, включващи човешки жертви. С кръвта им се ръсели свещени дървета и светилища.
Според легендата са правени жертвоприношения на някои келтски богове. Жертвата, принесена на бог Таранис, се изгаряла, на бог Тевтат се предоставяли удавници, а за бог Исус се бесели.
Келтските магьосници и друиди заемали високо положение в обществото. Те се занимавали не само с организирането на ритуални действия (обреди), но и изпълнявали функциите на съдии. Друидите били пазители на традициите на племето. Имало практика на устно предаване на знания и свещени текстове от поколение на поколение.
Кристи Петрова
