В дългия списък от показни убийства се нарежда и това на боса на пиратските DVD Емил Димитров–Макарона. Тежкото криминално престъпление остава неразкрито. Според оперативни данни на полицията Димитров е участвал в множество тъмни сделки, бил обвързан с неясни контакти и трудно може да се разбере от коя посока точно са дошли изстрелите по него. Макарона е сочен като бащата на музикалните пирати у нас. Търсел е покровителство и от политици, и от престъпни босове. След бурен възход на бизнеса му идва почти разорение и накрая разстрел.
Престъплението
24 януари 2001 г., 19,43 часа. Ул. „Кораб планина“ в софийския кв. „Лозенец“. Президентът на „Унисон“ Емил Димитров–Макарона излиза от фитнесцентър и тръгва към чакащ го „ФИАТ Пунто“. От тъмнината проехтяват изстрели и два куршума улучват 42-годишния мъж. Убийците бягат с червен „Фолксваген Голф“. Шофьорът му успява да се спаси, щом чува изстрелите. Автомобилът на убийците е намерен няколко часа по-късно на ул. „Крум Попов“, на стотина метра от 4-то РПУ.
По това време вече е публична тайна, че Димитров е на ръба на фалита. Преди е известен с пристрастието си към скъпите коли, луксозните вещи и разточителния живот. По време на покушението около него няма охрана, която да го пази, както преди.
Началото
В средата на 90-те години Макарона става един от най-известните бизнесмени. Натрупва милиони от търговията с пиратски компактдискове. Трима са основателите на емблематичната за прехода фирма за производство на музикални касети и компактдискове „Унисон“ - Емил Димитров, Марко Михайлов и Иван Иванов. Преди това те са дисководещи във Велико Търново и се сменят зад пулта. В онези години купуването на музикални носители е трудно, но Иванов и Михайлов успяват да си ги набавят от магазините на „Кореком“. После започват да размножават и разпространяват видео- и аудиокасети. По това време в България няма закон за авторските права. „Нещо повече – ние никога не бяхме чували, че по света има такъв закон“, разказва след години Иван Иванов пред „Янтра днес“.
С разрешаването на частния сектор Емил Димитров създава фирма. Първоначално започват да произвеждат и продават аудиокасети с цветна обложка и напечатан опис на песните. Когато разбират, че в ДЗУ Стара Загора има линия за производство на компактдискове, която не се използва, решават да се възползват от това.
„По онова време, когато започвахме бизнеса с компактдискове, България имаше икономически шпионаж на световно ниво. Ние бяхме троянските коне на Москва в целия свят. Така технологията за производство на всякакви дискове се появи и в нашата страна. И ние, млади инженери, разбиращи от музика, получихме възможност да съчетаем тези неща, захващайки се с производство на компактдискове”, разказва още Иванов пред „Янтра днес“. Отначало интерес към дисковете проявяват предимно чужденци – търговци и туристи, привлечени от ниската цена и доброто качество. Постепенно търговията бележи бум в цялата страна. Михайлов внася първата частна производствена линия и тя започва да работи във Велико Търново с капацитет 200 000 бройки на месец. Следват инвестиции в линии в София, Пловдив и Ботевград и към 1996 г. производството на дискове вече достига 10 млн. бройки на месец. България влиза в черния списък на световните музикални компании. Започват и обвиненията, че това е нарушение на Закона за авторското право.
Залезът
„Когато държавата прие този закон, на нас ни бе дадена едногодишна отсрочка да си разпродадем стоката, за да не бъде конфискувана като незаконна. Заводите за пиратски дискове бяха затворени и в края на 90-те години станахме свидетели на първите акции срещу нарушители на авторски права”, спомня си Иванов.
Михайлов се отделя и създава „Маркос Мюзик“, но след време е намерен мъртъв в дома си. Така и не става ясно дали се е самоубил, или прострелял по невнимание.
След спирането на линията на „Унисон“ в Ботевград през 1998 г. Димитров изнася производството в Черна гора. Няколко години още българският пазар се захранва с пиратски дискове от тази линия в Черна гора.
Версии
Според непотвърдена информация в Черна гора Макарона влиза в отношения с местен мафиот, който обещава да го покровителства срещу висок процент от печалбата. Една от версиите за убийството на Димитров е невърнат дълг към черногорските му покровители или премахването му, за да му бъде взет бизнесът там. Друга версия гласи, че стрелбата може да е поръчана от силовата групировка СИК, която влага пари в производството в България. В един момент Димитров се сближава и с хора от ВАИ холдинг на Георги Илиев и обещава на новите си приятели да организира нелегално производство на DVD дискове, за което получава от тях голяма сума.
Разследващите не успяват да установят нито кои са убийците, нито кои са поръчителите на смъртта на Емил Димитров.
Връзки
Докато трупа богатство, Макарона не само демонстрира лукс, но и се опитва да контактува със силните на деня. Финансира партийни кампании и търси покровителство, но въпреки това през 1998 г. остава без бизнеса си.
През май 2007 г. бившият директор на НСБОП Кирил Радев се явява като свидетел по дело за клевета между тв водещ и политик. Радев заявява пред съда, че потвърждава думите си в тв интервю, че е бил свидетел как Емил Димитров-Макарона дава куфарче с пачки долари на политика в късната есен на 1996 г.
Епилогът
През февруари 2002 г. Софийският окръжен военен съд оправдава бившия окръжен прокурор на Своге Васил Симитчийски, обвинен, че е взел 54 000 долара подкуп от Емил Димитров. Според разследването валутата била предадена на 5 вноски на Симитчийски, за да прекрати делата срещу Макарона и да възстанови работата на фабриката за компактдискове „Унисон“, като това станало от края на 1997 г. до 1999 г. Съдът оправдава и полицая Борислав Николов по обвинението срещу него за отклоняване на подкупите.
Мария Кадийска
