З а първи път попаднах в редакцията на „Монитор“ края на юли 2017-а, водена от мечтата си от преди години да се занимавам със спорта журналистика и любовта си към футбола.
За първи път попаднах в редакцията на „Монитор“ края на юли 2017-а, водена от мечтата си от преди години да се занимавам със спорта журналистика и любовта си към футбола.
Не че тогава знаех нещо за занаята, нямах идея какво е дописка или чело, а още повече как се пишат. За мой късмет попаднах на екип, който изтърпя хилядите ми глупави въпроси, обясняваше ми как да търся новината, да напиша точното заглавие (нещо, което още ми е проблем), помогнаха ми да направя първите си стъпки в журналистиката. Няма да забравя първата дописка – „Моуриньо хвана Конте за косата“, която пренаписах поне пет пъти, първата футболна пресконференция на бившия играч на ЦСКА – София с обещаващото „Каранга: вкарвам 20 гола и ставаме шампиони“ (б.а. не станаха те, а „Лудогорец“), както и една от най-забавните, когато „Тайсъна стана преводач от испански на Арате, а „любими“ ми бяха колонките.
С края на лятото обаче приключи и стажът ми в „Монитор“. Март тази година ми предложиха да се върна, но не към спорта, а да продължа с образование. Беше нещо напълно ново за мен, но не се чудих дълго, пазех само хубави спомени от престоя си в редакцията. Вече половин година се боря с образователната система в България, като зад себе си отново имам страхотен екип, с който и неделните дежурства стават забавни. Освен с матури, нови учебни програми, класирания за гимназии и университет и какво ли още не за това време се занимавах със здравеопазване и социални политики, отразих няколко концерта, успяха да направят и „бойното ми кръщене“ на една от най-тежките катастрофи на „Хемус“. За няма и година "Монитор" не само изпълни една от мечтите ми, а ми помогна да се развия в най-различни посоки.
Монитор
