М лади, мързеливи и безработни. Повечето от тях необразовани. Поставят ги под общ знаменател и ги описват като поредния катаклизъм, с който ще трябва да се справяме. Наричат ги „изгубеното поколение“. Още през 2008 година в Испания се заговори за Generación Ni-Ni. Това са хората от 18- до 24-годишна възраст, които нито работят, нито учат и нямат перспектива на пазара на труда.
Млади, мързеливи и безработни. Повечето от тях необразовани. Поставят ги под общ знаменател и ги описват като поредния катаклизъм, с който ще трябва да се справяме. Наричат ги „изгубеното поколение“. Още през 2008 година в Испания се заговори за Generación Ni-Ni. Това са хората от 18- до 24-годишна възраст, които нито работят, нито учат и нямат перспектива на пазара на труда.
Смята се, че ЕС плаща висока цена и понася огромни икономически загуби заради младите безработни. А броят им непрекъснато расте. Испания обаче призна за този проблем преди години, докато ние го осъзнахме едва сега. Или може би си заравяхме главите в пясъка. А последиците може да са пагубни. Данните говорят сами за себе си. Според Евростат още през 2008-а броят на безработните млади испанци нараства драстично - от 18% на 53%.
Как стоят нещата днес?
Безработицата сред младежите у нас е 15,6%, като Гърция държи първото място в ЕС по този показател. Второто място държи Испания с 29,2% безработни младежи, а на трето е Италия - с 28 на сто. По-добре в това отношение стоят Германия и Чехия, с малко над 6 на сто. Излиза, че ние сме някъде по средата в тази притеснителна класация, но това никак не трябва да ни успокоява. Защото за проблема с безработните и необразовани млади говорим от години, но все още продължаваме да вървим по следите на цяло „изгубено поколение“. Да не говорим, че пандемията изостри този процес. Все още сме „в очакване на Годо“ и намирането на рецепта за лечение на тази болест.
Оказва се, че от гледна точка на пазара на труда ковид кризата е засегнала дори най-вече младите хора. Данните на Международната организация по труда сочат, че ако при възрастните спадът в заетостта е 3-4%, за младите хора е почти 9 на сто. Наскоро дори от Икономическия и социален съвет изтъкнаха на форум, че трябва да се обърне внимание на този проблем. Според председателя Зорница Русинова трябва да се чуят проблемите на младите хора, защото в момента експерти отчитат тревожна тенденция заради двегодишното онлайн обучение на ученици и студенти. Това ги лишавало от практически занятия, което ще се отрази негативно на бъдещето им, но и на пазара на труда. Трябва да се отчете обаче, че след организираните от Агенцията по заетостта трудови борси в страната, над 35 000 безработни младежи са започнали работа в периода януари-ноември 2021 г. Близо 2/3 от тях пък са наети в реалната икономика, а около 1000 младежи са били включени в обучения, за да придобият нови знания и умения, за да са конкурентоспособни на пазара на труда.
Всичко обаче е свързано с образованието.
Колкото по-ниско образован си, шансовете ти за реализация са по-малки. Като се замислим, че още преди десетилетие биехме камбаната за влошаване качеството на обучение в училище и все по-лесния вход и изход в университетите, а днес негативната тенденция се засили заради уроците онлайн. Тепърва ще берем гнилите плодове от това дистанционно обучение, заради което се оказва, че подрастващите загубиха дори социални умения, станаха апатични и депресирани. А контактът лице в лице и доброто впечатление при кандидатстване за работа са 90% от шанса ти да те наемат за дадена позиция. Вярно е, че много работодатели се възползваха от възможността да провеждат интервюта с кандидати онлайн, но все пак това те лишава от живия контакт, в който можеш да направиш по-добра преценка на човека срещу теб.
Според експерти сред причините младите хора у нас да не желаят да работят е по-късното откъсване от семейството, разчитат на помощта и издръжката на родителите си дълго време. Много от тях пък живеели и в селата, което допълнително ги демотивирало. Но от бизнеса са категорични, че тези проблеми са свързани най-вече с образователната система и прогнозират все по-голям дефицит на кадри през следващите години. Преди време работодатели изтъкваха, че до десетина години ще
имаме нужда от още 500 000 квалифицирани специалисти
В момента дори отчитат бум на предложения за работа, за които не може да се намерят подходящи кадри. Заради този дисбаланс дори вече работодатели вдигат възнагражденията.
„От години на пазара на труда се забелязва една тенденция, а именно липса на кадри, и то във всички сектори. От една страна, има много отворени работни позиции, но намирането на подходящите служители е изключително трудна задача“, коментира и Надя Василева от Българската конфедерация по заетостта.
Има обаче и една друга тенденция, която трябва да отчетем. И тя е по-скоро мода. Става дума за т.нар. Фрийленсъри, или свободно работещите. Много младежи избират да се занимават с нещо временно, без да се осигуряват, без ангажименти и работно време. Мода напоследък е пък да си инфлуенсър в социалните мрежи и да привличаш вниманието към себе си, като рекламираш дадени продукти.
Така реално каниш хиляди хора в дома си
и те дори се опитват да имитират начина ти на живот. Според повечето личности, които се изявяват по този начин, това е лесен вариант за припечелване на средства, като на всичкото отгоре вършиш нещо, което ти харесва. Нямаш задължения, шефове и работно време, което е мечтата на всеки човек. Потребителите са по-склонни да закупят продукт или услуга, които се рекламира от човек, на когото имат доверие и с когото общуват активно. Също така успешните инфлуенсъри са канени на различни събития и имат достъп до луксозни места, предназначени само за отбрани личности. Те получават скъпи стоки в замяна на пост с тях в профилите си в социалните мрежи. Да не говорим пък, че стават модел за подражание на подрастващите и когато ги гледат, си казват: „Защо да се мъча да работя за мизерна заплата, като мога да изкарвам пари и като се забавлявам. И защо да се мъча да уча“. Така че размиването на ценностите е факт. Дали образованието ще бъде отново такава ценност, тепърва ще видим. Важното е младите хора да разберат, че то е най-добрата инвестиция за тяхното бъдеще и че вложените средства в него никога не са напразно. Тепърва ще трябва да се приобщаваме към новата реалност, защото според прогнозите след години пазарът на труда ще има нужда от нови професии. Много от сегашните пък дори няма да съществуват. Така че трябва да сме гъвкави и квалифицирани. Само така ще успеем да отговорим на критериите на икономиката. Тогава ще излезем и от клишето „млад и необразован, пък и мързелив“. Остава надеждата, че новото поколение ще намира смисъл да се образова, да търси, да е любопитно, да иска да се развива. Да преоткрие себе си. Да не е изгубено поколение!
Монитор
