Н а 26 февруари милиони българи ще почетат душите на своите почнали близки. Че човекът продължава да съществува в отвъдните селения опита да докаже приживе и феноменът Слава Севрюкова. Световнопризнатата пророчица успява да се свърже не с кой да е покойник, а с Апостола на свободата Васил Левски и от него да научи кой го предаде. Контактът на Севрюкова с отвъдното открехнал вратата към големите загадки около кончината на революционера – ловчанският поп Кръстю Никифоров ли наистина го предава и къде е мястото на гроба му, след като мъченически издъхва на бесилката в София на 18 февруари 1873 г. Още приживе Левски казва "Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знае". Но този завет вече близо 150 години след кончината му остава неизпълнен.
Преди и след бума на екстрасенсите от 1989 година много хора са се пробвали да попитат тогавашните медиуми и пророци за разрешаването на загадката, но никой не е успявал да установи контакт с душата на Левски. Медиум от Казанлък през 2014 г. разкрива, че Апостола на свободата е светъл ангелски дух, пратен свише в поробена България. След физическата кончина на националния герой обаче той се намира на много високо архангелско ниво в небесата, та за това никой, независимо от своите паранормални способности, не е могъл да установи контакт с него.
Васил Левски в униформата на Първа българска легия
През 70-те и 80-те години на миналия век обаче Слава Севрюкова е в стихията си. Тя успява да види далечни вселени, минали исторически събития, дори устройството на атома и да го опише още преди да бъде открит атомният микроскоп. Навремето пророчицата приемала хора в столичния кв. „Овча купел“ в малката си схлупена къщурка. По спомени на нейни съвременници през една зима около датата на обесването на националния герой при нея дошли изключително талантливите скулптори Нина Канарова и Недко Кръстев. Леля Слава, както я наричали те, се позачудила, че защо пък им е на тези двама творци да искат спиритичен сеанс с една от иконите на българския род. Кръстев обяснил, че са решили да издигнат паметник на Левски в неговия роден град Карлово. Ала това дело било прекалено голяма отговорност за тях, та се зачудили дали Севрюкова не може да попита самия Левски дали одобрява проекта им за монумент. Ясновидката се позачудила струва ли си да безпокои духа на Левски, но в крайна сметка надделяла хвърлената към способностите й ръкавица. Тя се концентрирала в търсене на душевния енерго-информационен еталон на Апостола. Минали не повече от 60 секунди, през които феноменалната жена сякаш въртяла станциите на невидима радиоточка, докато мозъкът й не засякъл нейде във вселената квантовите вълни на Дякона.
Ненадминатата ясновидка в началото се сепнала. Тя го видяла изискано облечен в някаква пребогата къща, която много приличала на едновремешните, но в първия момент не могла да го познае, тъй като й се явил така, както често се дегизирал с фес. След няколко секунди Левски й се явил в одеждите, познат ни от потретите. Стегнат, млад и красив с поглед, който сякаш планини може да премести. По-късно Слава описва и чергата, върху която той стоял в отвъдното така: „Тя бе толкова красива и пищна, че аз, която никога не съм се блазнила от материалното, чак завидях на това великолепие“.
Залавянето на Васил Левски, картина на художника Никола Кожухаров
В онзи момент Севрюкова била като в транс. Тя проговорила с гласа на Дякона, препредавайки едно към едно неговите послания. Първите му думи били следните: „Благодаря, че ме повикахте. Това се случва за пръв път, откакто се преселих от другата страна на мира“, рекъл Левски. В средите на окултистите изразът „другата страна на мира“ означава Отвъдния свят. Слава също често го използвала при срещите си с покойници.
Преди да пристъпи към въпросите обаче, Слава спазила протокола за контакт с отвъдното, като дала възможността на душата да каже първа, ако иска нещо. Именно в този момент духът на Левски тихо казал: „Много ми е мъчно и страшно болно, че ме предадоха ония, за които се борех… Завалиите, които не успяха да изорат дори ни една бразда на своята нива… А тези тук – посочвайки обстановката на богатата къща – най-спокойно бе на душата ми сред тях. Те за делото даваха и даваха… Без да броят, с кесии даваха…” Какво имал предвид Апостола с тези си думи не станало ясно, но според тълкуванието той вероятно визирал момента на предателството си. По-късно самата пророчица чрез свята дарба разкрива, че по време на своя живот Апостола е получил голяма подкрепа от много богати българи. Но накрая е бил предаден за някой грош, но не от поп Кръстю, както пише в учебниците по история, а от някакъв безимотен селянин. Голтакът, разчитайки, че ще получи богата награда, уведомил заптиетата, че някакъв революционер броди из нивите в района на с. Къкрина, Ловешко. Така на 27 декември сутринта се стигнало до залавянето на Левски край Къкринското ханче от заптиетата, обяснила и пророчицата.
Света Петка в подлеза на ЦУМ, където Хайтов считал, че Левски е погребан.
След като духът изплакал най-голямата си болка, дошъл редът и на скулпторите да питат дали аджеба Апостола иска тоя паметник, който те са замислили. „Искам и го желая от цялата си душа. Ала той, собствено, на мене не ми е нужен. Потребен ще е обаче на дадените чеда, за които би значил нещо…”, отговорил Васил Кунчев от отвъдното. После той одобрил и макета, който художниците носели със себе си. Техният замисъл бил на входа на Карлово да се издигне внушителен 86-метров паметник на революционера, облечен в ямурлук, слизащ от планината, обърнал взор към родната си къща. В края на сеанса духът на Апостола започнал да отговаря кратко и телеграфно, давайки знак, че е дошло време да се оттегли.
На изпроводяк скулпторите не се стърпели да попитат Васил Левски за мястото на гроба му. Точно по това време вървяла голяма дискусия, в чийто епицентър се оказал родолюбивияг Николай Хайтов. Авторът на „Диви разкази” прави своего рода историческа възстановка, в която стига до заключението, че Васил Левски е изровен от гробището за престъпници от родолюбиви българи и повторно погребан според каноните на вярата в храма „Св. Петка Самарджийска“ в подлеза на ЦУМ. Въпросът, който Слава Севрюкова препредала на Апостола, звучал горе-долу по следния начин: „Разкопан ли е вече гробът ти?“ Ако отговорът бил положителен, то това би потвърдило версията на Хайтов. Отговорът от Оня свят обаче смаял всички: „Там, където съм, там съм си. Никой, никога и по никакъв начин не ме е разкопавал“.
Картината Обесването на Левски, дело на Борис Ангелушев
Лежи на 50 м от бесилката
Сервюкова вярвала, че душата на човек се преражда много пъти, докато не се усъвършенства достатъчно. По този повод едно от последните й видения било, че духът на Левски скоро отново ще се прероди с мисията на свободата, но вече в друго племе, не в българското. „Народът, който можеше да освободи своя най-голям син, но не пожела, не заслужава да знае къде е гробът му. Никога няма да се разкрие гробът на Левски“, пророкувала приживе ненадминатата ясновидка, пред която дори Ванга се прекланяла. Все пак със своето трето око тя видяла веднъж, че Дякона лежи на около петдесетина метра от бесилото, издигало се в съвременния център на София, където сега се пресичат булевардите „Васил Левски“ и „Янко Сакъзов“.
Хора в клинична смърт излизат от телата си
Всъщност все още е загадка къде отиват душите на покойниците след смъртта си. Съвременната представата за ад и рай е формирана през XIV век благодарение на „Божествена комедия“ на Данте. Там преизподнята има девет кръга. През XX век духовният мистицизъм се превръща в медицински казус. Хора, преживели клинична смърт, излизат от телата при инциденти и хирургични операции и виждат своите тела от височина. Някои говорят за срещи с ангели, а други за демони и дяволи, досущ описанието на апокрифа „Митарствата на блажена Теодора“, разкриващ изпитанията на грешната душа.
