И вайло е вече на почти 4 години. Всеки ден нещата се променят, научава повече неща и е все по-любопитен за света. Зима е и рано се стъмва. Аз приготвям вечеря, а той си бръмчи с количка с хиляди звуци и светлини, която се опитва да не чувам. До тук добре – почти идилия.
Ивайло е вече на почти 4 години. Всеки ден нещата се променят, научава повече неща и е все по-любопитен за света. Зима е и рано се стъмва. Аз приготвям вечеря, а той си бръмчи с количка с хиляди звуци и светлини, която се опитва да не чувам. До тук добре – почти идилия.
Малкия идва при мен и започва: Мамо, мамо, мамооооооо? Отговарям почти спокойно даааа, а той ме пита къде е баща му? Обяснявам му, че е още на работа, задържали са го и затова закъснява малко. Продължавам да готвя, а той да бръмчи. След около 3 минути задава същия въпрос, получава същия отговор и тогава ме отстреля, като опитен ловец – дива свиня:
"Мамоооо, тате е намерил друга майка и дете, и сега ще яде и спи при тях!" Тези думи ме накараха да измуча и изхълцам едновременно. Питам го, защо така мисли и говори? А, той ми казва, най-спокойно, че аз все искам нещо от баща му - да донесе, да направи, и все се карам за нещо на клетия му татко и на него! Ето тогава откачих, падна ми пердето и корниза, и както искате го разбирайте!!!!!! Погледа ми светна, и започнах да крещя, че това е ужасно, не може да ми говори така и да разсъждава така! След което той, малкия почти 4-ри годишен бебешор, сериозно ми заяви, че ако съм малко по-добра сега тате щеше да е в къщи!!!!!!
Такааааа поех си въздух аз. Започнах да обяснявам спокойно, че ние всички се обичаме, баща му ще дойде всеки момент и съм почти сигурна, че не търси други майки и деца. Беше много смущаващо да водя този диалог с отрочето си. Някак ме накара да се замисля, дали съм луда, мрънкаща жена, недоволна и каква ли не, когато си спомних, че моя благоверен мъж, често се оплаква, че все съм недоволна. Започнаха да кипят странни чувства на тъга, гняв и съжаление – към мен разбира се! Сипах си едно вино – малкия ме погледна и ме закова със следващия въпрос:
„Мамо, какво ще пиеш“, отговарям вино, а той – „заради това, че тате не е тук ли“? Еееее не мога повече – питам го дали съм лоша, защо мисли така, а той с ококорени очи ми каза: Мамо ти си най-добрата, малко ме биеш, щипеш и ми викаш за всичко, но аз те обичам!!!!!!!! Точно тогава се зачудих дали да не изпия малко антифриз, водка, ракия????????? Ето така казано, и направо социалните да дойдат да го отведат и него и клетият ми мъж. Как може да има толкова въображение това дете.? Та аз съм толкова грижовна, опитвам се да се сдържам, не крещя, като талибан, върша всичко, и изведнъж бум.......бях пред малка нервна криза.
Ооооо спасение, таткото се прибра. Малкият терорист го прегръща и целува и му благодари, че си е дошъл???????? Ще откача – отпивам от виното? И тогава любимият ми с леко тъпа усмивка, ме пита: „Защо пиеш, повод ли има?“ Чудя се какво да отговоря. А той - „Ако нещо си нервна и ще ми крещиш – остави за утре, изморен съм“?! Ето това беше началото на дълъг и сложен разговор, който ще ви спестя, но в крайна сметка възложих сложната задача на моя мил съпруг да обясни по мъжки на детето, че не съм чудовище, което издава чутовни звуци и не само, че съм добра и мила, а те трябва да внимават да не си събера акъла и да отида на почивка сама някъде. Дано да се разбрали, успях да дочуя, само че се смеят от съседната стая......та ще продължа да ви информирам, как се превръщаш в плашило, за детето, което носиш 9 месеца, дондуркаш, обгрижваш, а и не само него, а и това на свекърва ти.
Монитор
