П андемията с COVID-19 сви значително сделките със земя в България. Това се усети най-вече по време на първия локдаун през пролетта, когато и нотариусите не работеха. През лятото пазарът се възобнови, но предлагането остана свито. Голямо търсене също няма. Сделките са доста по-малко от предходната година.
Пандемията с COVID-19 сви значително сделките със земя в България. Това се усети най-вече по време на първия локдаун през пролетта, когато и нотариусите не работеха. През лятото пазарът се възобнови, но предлагането остана свито. Голямо търсене също няма. Сделките са доста по-малко от предходната година.
Това каза Стайко Стайков, шеф на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
По думите му, много от продавачите са принудени да пласират земята си под действието на форсмажор – когато са крайно нуждаещи се заради заболяване или нещо друго. Допълнителен стрес причини и сушата в Добруджа, което пък удари пазара на земя там. В същото време обаче в други части на България – в Северозападна, Централна, Южна около Пазарджик и Пловдив, добивите бяха нормални, а фермерите защитени и с високи борсови цени.
Там стопаните не пострадаха и реализираха добри печалби.
Така че не може да се каже, че цяла България е била зле, каза Стайков.
Всички говорят за Добруджа, но ситуацията бе лоша и в Югоизточна България – полетата около Ямбол, част от новозагорските села, Карнобат, Бургас, добави още той.
Но най-много спадна цената на земята в Добруджа. През изминалите години единствено там не можеше да купиш земя под 2000 лева за декар. Сега спокойно може да се купи парцел под тази стойност.
Предишните нива стигаха до 2700 лева. Сега цените са с от 500 до 1000 лева надолу. Така могат да се правят покупки в диапазона 1600-1800 лева. Рядко нивата стигат 2000 лева и то, когато става дума за по-големи комасирани парцели.
„Веднага като се появи проблемът със сушата, се заговори и за по-ниски ренти. Защото, който купува земя, си прави сметка и каква ще му е доходността. Не е нормално да купуваш за над 2000 лева, пък да ти плащат ниски ренти. Обичаме да казваме, че
рентата и цената на земята са като скачени съдове
Но не я определяме ние, а фермерът“, отбеляза Стайков. „Имаше добиви под 100 кг от декар пшеница, имаше и полета, които даже фермерите не ги ожънаха, защото разходът щеше да бъде по-голям от добива. И това се съчета с COVID, когато хората са много притеснени и изолирани“, каза още той.
На другия полюс по отношение на цените обаче е Северозападна България.
Там времето защити фермерите
и се наблюдава плавно повишение на цената на земята, има голям интерес и покачващи се ренти. Трябва обаче да се уточни, че става дума за полските райони, в близост до Дунав. Нивите в хубавите землища на Брегово стигнаха вече над 1500 лева. В Якимово има и цени от 1800 лева. Можем да кажем, че землищата край Дунав, които са плодородни, изравниха по цени тези в Добруджа, каза Стайков. Той уточни обаче, че не става дума за полупланинските райони около Стара планина, където се гледат различни култури и субсидирането е различно. Не бива да сравняваме несравними неща, посочи шефът на БАСЗЗ.
Връщаме се към нормалното след юни
Всяка година цената на земята нарства с между 5 и 7 процента. Ние вярваме, че този тренд ще продължи след като приключи първата половина на новата година. Тогава вече голяма част от населението ще е ваксинирано и няма да има този стрес от COVID. Трябва да се изчисти проблемът с пандемията, защото много хора, докато тя не е отмине, отказват да продават, защото не знаят накъде ще отидат цените. Трябва също да видим и дали ще има пролетни дъждове. Защото, ако се случи втора лоша година, наистина ще има по-голямо предлагане. Много хора няма да могат да си плащат консумативите и ще продават част от земята. Това е най-лошият вариант, но засега времето ни защити. Вярвам, че ни чака една добра година, а през втората й половина ще се върнем към нормалния пазар отпреди пандемията. И трендът ще продължи нагоре, заключи Стайко Стайков.