.
Първият месец от годината предлага много зимни празници. На 18 януари светът чества Международния ден на снежния човек. Датата не е избрана случайно - „8“ символизира формата на снежния човек, а „1“ прилича на неговата пръчка или метла. Според Книгата с рекордите на Гинес на 26 февруари 2008 г. е завършен най-големият снежен човек в света.
Той има височина от 37,21 метра и е направен от жителите на град Бетел, американския щат Мейн. Най-малкият снежен човек пък е изработен с часовникарска прецизност от Тод Симпсън в Онтарио, Канада. Фигурката обаче не е изработена от снежинки, а от силициеви сфери и платинени ръце. Постигнатият минимализъм е едва три микрона.
Поради краткия живот на тези скулптури все още не може да се разбере кога е започнала традицията по тяхната изработка. Най-ранни данни се откриват в „Чеслослов“ („Книгата на часовете“) от 1380 г. Тя е широко популярна през по-късното Средновековие и съдържа молитви, които трябва да се произнасят в определени часове според канона в чест на Господ, светии и Дева Мария. Именно на една страница там в дясното поле е нарисувана фигура на снежен човек. Артефактът в момента се съхранява в библиотека в Хага.
Прелюбопитен факт е, че снежният човек съществува наистина. Поне така твърдят криптозоолозите, като го наричат още Йети. Според тях това е същество с бяла козина, наподобяващо снежен човек ие родом от Непал. Най-малкият от тези видове е т. нар. малко Йети, или тех-лма, и обитава долината на река Чхоянг. Най-ранни рисунки на съществото има от 1500 г. Според очевидци то е високо около 1,4 м и има много заострена глава, прегърбени рамене и гъста козина с червеникави оттенъци, която покрива цялото му тяло.
И докато това същество са го виждали малцина, то рекордът за най-много изработени снежни човеци вече е достояние на целия свят. В град Акабира, Хокайдо, на 28 февруари 2015 г. за 60 минути са създадени цели 2036 антропоморфни фигурки от сняг.
На 16 януари тази година се чества и Деня на снега. Откога вали той на нашата планета, не е ясно, но най-големите снежинки, наблюдавани някога, са били с широчина колкото тиган - 30-40 см. Те са паднали по време на снежна буря през януари 1887 г. в американския щат Монтана.
Почистването на пътищата е дежурният проблем на всеки зимен сезон. Но не и на международното летище „Дж Еф Кей“. Там през 1992 г. е пуснато в експлоатация най-голямото гребло за снегорин в света. То е с дължина 15,3 м и височина 1,24 м., като може да премести 31 кубични метра сняг наведнъж.
Метеоролози изтъкват, че с всяка година климатът става все по-нестабилен заради глобалното затопляне. Така на нашата планета се наблюдават температурни инверсии и страховити бури, характерни за необитаемите планети от Слънчевата система. Случайно или не само година след Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (от Рио 1992 г.) се случва и една от най-жестоките бури, вилнели в историята. Тя убива около 300 души по източното крайбрежие на САЩ между 11 и 14 март 1993 г. Явлението е описано тогава от един метеоролог така: „Буря със сърце на виелица и душа на ураган“. Записаните икономически загуби също са рекордни до момента - 5,5 млрд. долара.
Един човек обаче не се плаши от студа и това е украинецът Алексей Гуцуляк. Той държи рекорда за най-дълго време, прекарано в директен контакт на цяло тяло със сняг. На 25 януари 2013 г. той престоява зарит в партина за 60 минути и 8 секунди пред смаяните посетителите на Кирило-трильовския парк на град Коломия.
8962 човека лягат, но облечени, в опита да подобрят рекорда за най-много снежни ангели, мърдайки ръце и крака. Опитът от 17 февруари 2007 г. е регистриран като успешен, а мястото е град Бисмарк, Северна Дакота.
Рекордът за най-много паднал сняг на едно място на годишна база също е американски. За 12-месечен период от 19 февруари 1971 г. до 18 февруари 1972 г. в района на Парадайс, Вашингтонския парк Планина Рейниа, са паднали 31,1 метра сняг.
Швейцарци вдигнаха 12 м иглу
.
Най-голямото куполно иглу е направено преди петилетка в град Цермат, Швейцария. Екип от 18 души го конструира за 3 седмици. Височината е измерена 10,5 метра, а вътрешният диаметър е 12,9 м.
Един от най-големите специалисти по ескимоското ноу-хау е българинът Мартин Стефанов, живеещ в родината на Дядо Коледа-Лапландия. „Ако навън е минус 20 градуса, то в иглуто може да е минус 5, но трябва да има и вентилация, за да не ви свърши въздухът“, съветва Мартин.
И все пак близо 60% от света никога не е виждал сняг, камо ли хората там да си правят иглута. Такива места са островите Самоа, Бора Бора, Бали и Хаваи, Тайланд, Малдивите.
Вали червен с вкус на диня
Любопитен факт е, че понякога пада черен сняг, ако се формира в замърсени облаци. По-уникален е червеният сняг с вкус на диня. Той е засичан в Невада, а странният му цвят и мирис се дължат на комбинацията от водорасли и ледени червеи.
Заради изменението на климата в последно време се наблюдават фантастични гледки, като например сняг в пустинята Сахара. В последния половин век това се случва четири пъти. За последно пясъчните дюни побеляха на 19 януари миналата година.
Любомир Старидолски
