„Жълтите павета“ – емблематична локация, но този път не с политически подтекст, а точно обратното – като място за изкуство и светли емоции, е джаз фестивалът, чийто арт директор от самото му създаване преди 5 години е големият музикант Теодосий Спасов.
„Жълтите павета“ – емблематична локация, но този път не с политически подтекст, а точно обратното – като място за изкуство и светли емоции, е джаз фестивалът, чийто арт директор от самото му създаване преди 5 години е големият музикант Теодосий Спасов.
Когато от Столична община му предлагат да организира подобно събитие на пъпа на София, той тъкмо е издал албума си „Бягство от действителността“ със своите балкански колеги от „Хемус Колектив“. Обложката на диска е украсена с изображение на типичните плочки от площад „Цар Освободител“, които се превръщат в кръстници на проявата.
Тази година участниците са поканени от Община Габрово да се изявят и на нейна територия, така че на 5 и 6 октомври
космополитна компания именити музиканти
ще свирят в театър „Българска армия“, както е било и досега, а на 6 и 7 октомври – в града край Янтра. Сред тях са Ярон Готфрид Трио начело с известния пианист и диригент, който често ръководи Израелската филхармония, Нед МакГоуън Бенд, китаристката Инбар Фридман със своя бенд, нашите младоци от група „Спектрум“ и квартет „Форт Едишън“ (пълната програма може да видите на сайта на фестивала paveta.bg). В клуб „Максим“ на театъра фотографът Ани Петрова ще събере в изложба 25 портрета на джазмени в уловени мигове от различни концерти. „Темата на предстоящото издание на фестивала е еврейското присъствие в уърлд джаз музиката. Гостите са от Тел Авив, Амстердам и Ню Йорк – много популярни по своите места. Ние не се влияем от наложилия се напоследък маниер да се кани световна звезда и около нея да се подреждат другите групи с цел да се привлича вниманието. Тук се следи основната тема и се канят професионалисти, които не са чак толкова фиксирани в лъча на прожектора. Понякога обаче могат да се появят почти инкогнито, без да бъдат шумно анонсирани, и мегазвезди, които наистина се превръщат в огромна изненада за публиката“, гъделичка любопитството Теодосий Спасов. Естествено, от скромност премълчава, че една от тях ще бъде самият той с омагьосващия си кавал, като специален гост на Парадокс Трио, които всъщност са квартет – Мат Дариу (саксофон, кларинет), Брад Шепик (китара), Руфъс Кападокия (виолончело) и Сейдо Салифовски – потомъкът на цигани от Македония, емигрирали в Ню Йорк (перкусия). „Познаваме се от края на 90-те. Повечето от тях живеят в Бруклин. Имах щастието по време на моя американски период, когато свирех с „Ривър данс“ на Бродуей, да работя доста с лидера им Мат Дариу. Той често ме чакаше след шоуто в „Гершуин тиътър“ и ме вземаше с автомобила си надолу към Сохо и Гринидж Вилидж да свирим по клубовете до сутринта“, припомня си Теодосий Спасов. Следва общо концертно турне с „Парадокс“ в Европа, а българинът една година ги довежда и на „Аполония“ в Созопол. Мат се увлича по балканската музика, свири на кавал, гайда и е във възторг от начина, по който приятелят му Тео използва нашите типични фолклорни инструменти и ладове.
„Кавалджията на вселена“ е псевдоним, който пасва като ръкавица на космическия талант на Теодосий Спасов.
Измисля го Милчо Левиев
когато най-сетне го чува на живо при първото си завръщане у нас след годините емиграция отвъд Океана. „Направи ми реклама в американски стил. Така се разнесе мълвата за мен. Но това прозвище той го градира – първо каза „кавалджията на планетата“, после стана „...на вселената“ и така – до края на последвалото ни съвместно турне“, усмихва се музикантът композитор. И уточнява, че именно маестро Левиев с този си жест навремето е регистрирал неговото съществуване в българската музикална среда. Дотогава авторската гледна точка на Спасов бива отричана от чистите фолклорни капацитети, макар че той е завършил едно от най-консервативните училища за инструменталисти в народното изкуство у нас – в Котел. После в Музикалната и танцова академия в Пловдив попада на прекрасни преподаватели и среща съмишленици. „Може би аз имах късмета да тръгна с първите, които започнахме да смесваме фолклорни елементи с джаз-естетика. Въпрос на точно време, място, хора и...шанс. За да се появя, заслуга имат моите съвременници – ония, които са повярвали в това, което правя. Съмнявам се в оня, който казва, че сам е постигнал нещо – всичко се изгражда от група съвременници, които взаимно се радват на постиженията си и то най искрено. Така се оформят благородниците – най-високата класа духовни рицари“, убеден е Теодосий.
Земното кълбо се върти и винаги идва утре, казва той. Но задава ли се и нов Кавалджия на планетата?! Може би, но трябва да дойде и един друг Милчо Левиев, който да измисли име за него, шегува се той. „Има много млади хора, които вървят по моите стъпки – от училищата в Котел, Широка лъка или музикалните паралелки в Добрич, Варна, Пловдив... Ние сме здрава школа, трябва да се мине през народната музика, за да се стигне до онова, което е дало повод на Милчо Левиев така да се изрази. Не трябва да се пропускат стълби в усвояването на знания и умения“, съветва виртуозът. За себе си той признава: „Винаги съм бягал от скуката – това е моят ключ за развитие.
За мен скуката е духовна смърт
Беше ми мечта още от ученическите години да свиря с всички музиканти по света от различни жанрове. И сега, като ми омръзне във фолклора, скачам в джаза, след това в класическата музика. Често са ме канили в поп музиката, имам и там много приятели“. Същински космически пътешественик между изкуства, жанрове и държави...
Кавалджията на вселената е също така търсен театрален и филмов композитор и изпълнител. Съвсем наскоро прелетя към нов проект в тази сфера – създаване на музиката към спектакъла по метафоричната творба на Йордан Радичков „Опит за летене“ в Народния. Даже изсвири фрагменти от нея по време на хепънинга с откъси от бъдещото представление в инициативата „Театър пред театъра“. Горе-долу тогава на страницата му във Фейсбук се появи негов крилат портрет от варненския художник Ненко Чернев, който удостоява с крила вдъхновяващите го съвременници. „Той ме хвана точно в момента, когато бях изгубил родителите си, затова там съм с мустаци. В нашия край (аз съм от Добруджа – Лудогорието) в традицията е, когато загубиш бързо двамата си родители, мустаците да са знак за жалеене, за траур“, обяснява музикантът. Така че портретът е отпреди 4-5 години, не е рисуван специално за „Опит за летене“, но тъй като тематично съвпада с идеята на спектакъла, той го използва и за да го анонсира предварително.
Сред ангажименти в биографията на Теодосий Спасов напоследък се вписа музиката към още две постановки - „Цветът на дълбоките води“ на първата ни сцена и „Призраци“ от Ибсен, аплодисментите за чиято премиера в Бургаския театър още не са заглъхнали. Музикантът твърди, че е роб на режисьорите и никога не се опитва да имитира, че по-добре от тях разбира текста. А специално с режисьора на тези две заглавия той е в дълбока творческа и чисто човешка хармония – защото това е не друг, а съпругата му, прекрасната актриса Бойка Велкова.
Монитор
