0

Е дна от най-красивите гледки на земеделието в Словения са стотиците хектари овощни градини на огромния коопертив Eurosad. Дъхът спира от красота, когато обходи с поглед пращящите от здраве редове с червени ябълки, които са само част от плодовете и зеленчуците, които се отглеждат в района на Кръшко, близо до Марибор. Гледката става още по-впечатляваща, след като човек научи, че малки овощари в страната тази година заради пролетните студове не са успели да откъснат нито една ябълка от градините си. Не случайно словенците направиха традиционна неформална среща на земеделските министри на ЕС по време на своето председателство в началото на септември там.

Една от най-красивите гледки на земеделието в Словения са стотиците хектари овощни градини на огромния коопертив Eurosad. Дъхът спира от красота, когато обходи с поглед пращящите от здраве редове с червени ябълки, които са само част от плодовете и зеленчуците, които се отглеждат в района на Кръшко, близо до Марибор. Гледката става още по-впечатляваща, след като човек научи, че малки овощари в страната тази година заради пролетните студове не са успели да откъснат нито една ябълка от градините си. Не случайно словенците направиха традиционна неформална среща на земеделските министри на ЕС по време на своето председателство в началото на септември там.

Плантации

Отглеждат се над 400 ха овощни насаждения, сред които праскови, ябълки, сливи, череши. Освен тях фермерите се грижат за още 200 ха ягоди, 400 ха малини и още толкова различни видове зеленчуци. Става дума за три подразделения, които работят като в кооператив, като една част от плодовете са био, разказаха технологът Ема Загорч и мениджърът производство Жига Миколич.

Тройна защита

Каква е тайната на богатата и здрава реколта от плодове? Почти всички насаждения са снабдени с тройна защита. С мрежи срещу градушка, с капково напояване и съоръжения срещу мраз и слани, обясни Ема Загорч. Направени са огромни инвестиции, но си струва, добави тя. Общо трите системи излизат на ха около 22 хил. евро.

Има съоръжение, което е свързано с река Драва, която е близо до градините. От там се изпомпва вода. Ползва се за напояване и когато е необходимо срещу слани. Машината е словенско изработка, но материалите са италиански, обясни технологът.

Хиляди кубици

Схемата на защита от слани е повече от удивителна. В момента, в който паднат температурите съоръжението се включва и започва да разпръсква вода на водни капчици над растенията. За един час територията на един хектар овошки се покрива с 40 хил. кубика вода. За да има ефект, тя работи минимум 6 часа, но най-често до десет часа след това, дори и да се вдигнат температурите. В момента ни е лесно, един кубик вода струва 1 евро. Следващата година обаче водата ще се вдигне и не знаем как ще се справим, сподели Жига Миколич.

Цъфтеж

Мрежите срещу градушки пък се спускат след цъфтежа на дръвчетата, за да могат спокойно да летят насекомите между тях, каза Загорч.

Градините разполагат със складова база, машини за сортиране и пакетаж. В конвенционалното отглежданите използват и известни количества пестициди. Наторяват ябълките, защото заради промените в климата овошките са много стресирани и се нуждаят от храна, каза Миколич.

Птици

Един от най- големите им проблеми са големи птиците, които живеят в отсрещната гора. Те много често нападат ягодовите и малиновите поля, и близо 20% от продукцията на розовите и ароматни плодове отива за храна на птиците.

5 евро на час за бране на плодове

Реколтата от плодове прибират освен словенци, работници от Сърбия, Хърватия, Босна, Молдова и Украйна. Допреди няколко години са участвали и поляци, но поляците вече имат по-големи ябълкови градини от нас, така че не можем да разчитаме на тях усмихна се Жига Миколич. Той обясни, че в зависимост от сорта берачите получават между 3 и 5 евро на час, като за това време средно трябва да се приберат между 60-80 кг. ябълки. Спането на работниците струва 1 евро на ден, толкова е и храната на ден, която включва освен сандвичи и готвени ястия.

* Материалът е написан по време на прес трип съвместно с Асоциация на агрожурналистите в ЕС ENAJ и АСЖБ