Н аричана Кралицата на летните романи, американската писателка Елин Хилдебранд бързо се превърна в хит сред българските читатели с нестандартните си сюжети, в които класическият плажен роман е обогатен с криминални истории, вълнуващи герои и семейни драми. Сега обичаната писателка се завръща у нас с новия си самостоятелен роман „Златното момиче“, определян от New York Times като „най-добрата й книга“, който разказва зряла и осмислена история за непреходната любов към близките ни, вторите шансове и неочакваните обрати на съдбата.
В един перфектен юнски ден – такъв, в какъвто започват всичките й тринайсет плажни романа – писателката и майка на три деца Вивиан Хау е ударена от кола, докато тича близо до дома си на райския остров Нантъкет. Тя се издига в Отвъдното, където научава, че й е дадено едно последно лято, в което може да наблюдава какво се случва с живота на близките й.
Вълнуваща, неочаквана и невероятно нежна, „Златното момиче“ повлича читателите във вихрен танц от емоции още от първата страница и ни кара да се запитаме: напускат ли ни наистина хората, които губим, стига да сме ги обичали истински?
Докато Виви тича по Кингсли Роуд, както всяка сутрин уверява сама себе си, че децата й са си съвсем добри. Всичко им е наред! Уила има хубава работа в Историческата асоциация на Нантъкет, а мъжът й тъкмо наследи лятна вила на входа на „Смитс Пойнт“. Животът на Уила и Рип е същинска мечта – сега притежават къща в града и къща на плажа. И по-важното, Уила пак е бременна. Способна ли е Виви да почувства оптимизъм във връзка с това? Да, Уила ще бъде добре! Бебето ще бъде добре!
Карсън ще пожъне огромен успех в „Ловецът на миди“; на път е да се превърне в местна знаменитост. Ще изкарва пари, ще се радва на внимание, ще се среща с хора и ще предприеме следващата си стъпка: мениджър на храната и напитките в хотел или клуб. Или може би дори ще открие свой ресторант. Карсън ще се справи!
Ами Лио? (Той трябва да е гаврътнал текилата, мисли си Виви, но защо? Крайно неприсъщо му е.) Когато Лио беше малък, беше истинско бонбонче, но с всяка изминаваща година ставаше все по-голяма мистерия за Виви. Получаваше добри оценки, беше част от училищните отбори по футбол и лакрос и в училище го харесваха, но щастлив ли е? Виви не може да прецени. Тихите води са най-дълбоки е фраза, която неизменно изниква в ума й, когато мисли за сина си. Кой да знае какво се случва в тази негова глава, в сърцето му? Най-добрият приятел на Лио е Крус Десантис. Виви възприема Крус като член на семейството; той си има свое място на масата им за хранене, знае кое къде стои, когато изпразва миялната машина, и Виви е в списъка му с контакти при спешен случай още откакто децата бяха в детската градина. През всички тези години Лио и Крус са били неразделни – Виви ги нарича „дупе и гащи“. Когато двамата постъпиха в гимназията, откриха съществуването на момичетата. В десети клас Крус започна да се среща с Джасмин Кели, а в единайсети Лио се поддаде на чара на Мариса Лопрести, която го преследваше упорито още от прогимназията.
Мариса е красиво момиче, но също като някоя птица или насекомо с пъстроцветна окраска тя е опасна. Веднъж Виви дочу Мариса да осмива публикация в социалните мрежи на нейна съученичка. („Погледни Линдзи на тази снимка, такава е тъпачка, трябва да отслабне поне с петдесет килограма и като се е захванала, най-добре да си коригира носа.“) Чест правеше на Лио, че й заяви да се кротне или да си върви у дома. Мариса няма други близки приятелки освен по-голямата й сестра Алексис и по тази причина негодува срещу приятелството на Лио и Крус. Всеки път, когато двете момчета имат планове да прекарат време заедно – да отидат на закуска, да играят голф или да седят в стаята на Лио и да играят „Фортнайт“, тя прави сцени и неведнъж си е измисляла несъществуващи семейни драми (разправия с майка й) или здравословни кризи (предполагаеми симптоми на менингит), за да си възвърне вниманието на Лио. За Виви е пълна агония да бъде свидетел на това. Единствено може да се надява, че Лио ще скъса с Мариса, преди да отпътува за колежа в Боулдър. Ще си намери нова приятелка, всяка би била стъпало нагоре.
Лио ще се оправи! На телефона й идва ново съобщение. О, моля те, не Денис, мисли си.
Не, съобщението е от Карсън. Мамо, извинявай за тигана и не съм ти пила от текилата. Обичам те.
Напрежението в шията и челюстта на Виви отслабва. Децата й са свестни.
Песента се сменя и зазвучават уводни акорди на китара, които привличат вниманието на Виви. „Вкаменен от любов“ на Джърни. Виви едва не се препъва. Спира и се втренчва в екрана на телефона си. Какво прави тази песен в колекцията й „Петкилограмов чук“? Карсън ли я е добавила? Но Карсън мрази класически рок; нарича го „музика от гроба“.
Виви е втрещена. Тази песен извиква толкова живи спомени от гимназията, че й се струва как, ако обърне глава, ще зърне Брет Каспиън да стои насред Кингсли Роуд. За малко не натиска бутона, за да пропусне песента, но въпреки комплицираната им история Виви я обича, а не я е чувала от толкова отдавна. Затичва отново и припява:
– Изпепеляващата любов идва веднъж в живота!
Затворила е очи и когато осъзнава, че нещо не е наред, вече е прекалено късно – шията на Виви изпуква и тя чувства сърцето си, сякаш е пръчка динамит, която експлодира. Виви е във въздуха, лети, а после главата й се блъска в земята. Кракът й.
Нещо е станало с крака й.
Тих и далечен глас пее „Златно момиче, ще те запазя завинаги“.
После музиката спира. Тъмнината се превръща в кадифена чернота. Обгръща я тишина.
