- Г-н Стефанов, кои са първите най-важни сигнали, които очаквате да покажат накъде ще върви новото политическо управление на страната?
- Първите сигнали ще са изборът на председател на Народното събрание, изборът на Министерски съвет... Това ще внесе яснота и оттам нататък ще видим как вървят нещата. Вървят ли, летят ли, ходят ли, лазят ли, буксуват ли... Тъй като това е успешно написано и от Хайтов: Едно е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто да го направиш. За никого не е тайна, че Румен Радев е най-изненаданият човек от резултата си. В момента той се адаптира към резултата и към реалността, който той създава. Надяваме се да го направи по успешен начин. Използвах една метафора и пред ваши колеги. Ясно е, че имаме пилот в самолета, въпросът е обаче дали имаме летателен план...
- ...И гориво може би...
- ...И гориво, да. И гориво.
- Това е добър преход към въпроса дали темата с цените, която все по-сериозно присъства в обществения дневен ред, действително е най-важната и дали заради акцентирането върху нея не пропускаме по-важни неща?
- За мен е плашещо разбирането на голяма част от нашите съграждани, не само тези, които са гласували за Радев, как регулаторните органи биха били впрегнати и държавата би използвала институционалните механизми да компенсира това нещо. Каквито и пари държавата да даде на бизнеса, и каквито и косвени данъци и такси да регулира, те ще бъдат за наша сметка. Защото държавата не е печатница за пари вече, и Слава богу. Държавата, за да плати на тези предприятия, за да обере ценовата разлика, ще трябва да извади от нашите данъци, за да го направи. Няма откъде другаде да вземе пари. Другият вариант е да вземе дълг, което е още по-лошият сценарий. Така че ние ще си платим да ползваме ниски цени два пъти. Един път на колонка и един път преди това, чрез държавата, която разпределя нашите данъци към тези, които уж ще свалят цените. Това е пълен абсурд. Надявам се да не вървим в тази посока и да измислим нещо друго.
Страхил Делийски: Важните тестове пред властта – бюджетът и цените
- А дали цените бяха един от главните фактори за резултата от изборите?
- Да. Но точно понеже всеки разбира всичко, когато каже, че цените са високи. Заради това. Има такива, които смятат, че еврото е виновно, такива, които смятат, че държавата не си е била на мястото и не са се регулирали цените, такива, които са забравили, че цените започнаха да скачат още по времето и преди ковид... Фактори, които са налице, но които бяха част от една перфектна буря в речника на тези, които преимуществено гласуваха за Румен Радев. Но категорично те не са основният фактор. И да, тяхното намаляване и даже не намаляване, а в някаква степен регулиране, е някъде около 15% във възможностите на българското правителство. Което и да е то. Останалото се случва на други места по планетата.
- Имате ли съмнения кой ще е следващият премиер?
- Чисто формално отговорът ми е да. И ще кажа защо. На практика не би трябвало да имаме съмнения, но формално – да. Понеже съм буквалист и слушам какво говорят хората, тъй като думите са най-важното и са начинът, по който ние общуваме и създаваме оформена реалност. Румен Радев каза преди закриването на предизборната кампания на партията си, че ще стане премиер, ако партията му гласува такъв мандат. Нито сме разбрали кой е в ръководството на тази партия, нито сме разбрали тя дали е дала мандат на Румен Радев. Така че отговорът ми е, че имам съмнение и не знам кой ще бъде министър-председател.
- От политологична гледна точка вие къде очаквате да се позиционира „Прогресивна България“ и да очакваме ли, че ще се пренебрегнат едни обещания за сметка на други?
- Това е задължително. С тази огромна подкрепа чисто символично в залата къде ще седнат няма никакво значение. Румен Радев не може да си позволи да бъде нито само вляво, нито само в центъра, нито само вдясно. Толкова широка избирателна палитра се строи в неговите редици. Виждате го и през данните на колегите социолози, които анализираха откъде е дошла подкрепата. Не само от негласуващите, но има и доста мигриращи гласоподаватели. Той не може да си позволи да бъде само някъде. Видяхме един класически популистки подход, добре отигран и от Борисов и ГЕРБ, а преди това и от Негово величество Симеон Сакскобургготски и НДСВ. Така че къде ще бъде? Ще бъде в центъра в поза готов за шпагат, на където се наложи. Било вляво шпагат, било вдясно шпагат... Абсолютно. Той няма друг избор. Сам си го причини, както се казва.
Социологът Татяна Буруджиева пред "Телеграф": Първият тест за новата власт ще е президентският вот!
- Как оценявате нивото на доверие към политическите прогнози в България, по-ниско ли е, по-високо или е нормално, като го съпоставим с други държави?
- Според мен е нормално. На ниво прогнози не трябва да забравяме къде пада акцентът. Прогноза. Това не е реалността, не е пожелателна реалност, това е една възможна реалност, която няма директна връзка, а се основава на някакви предварителни данни. После, когато данните станат следварителни, т.е. реалните, прогнозата или е близо, или се сбъдва, или е далеч от реалността. И се вижда кой е витаел в ситуацията на пожелателното мислене. Ние сме си там, където сме. Цикличност очевидно има някаква, има завръщане към някакъв модел или препотвърждаването му, тепърва предстои да видим. Засега сме в скептично изчакване, да видим безусловния победител сега, когато никой и нищо не му пречи и има възможност да променя правила и прилага закона, как ще се справи с тази огромна задача, която му стовариха и му вмениха 1 милион и 445 хиляди български граждани.
- На вас като експерт кое ви е по-интересно – какво ще стане при победителите и как ще се конструира властта, или какво се случва при другите политически субекти във и извън парламента
- Всичко ми е интересно. Аз не си ги подбирам. Чисто изследователски съм горе-долу наясно какво ще се случи при Румен Радев и неговата партия. Няма да казвам отсега, защото мразя да съм прав. Искам да дам възможност да ме опровергаят. Аз ще бъда щастлив, когато това, което очаквам, не се сбъдне, а не обратното, за разлика от повечето хора. А в опозицията също ще ми бъде интересно, защото през „Възраждане“, ДПС и ГЕРБ до ПП-ДБ се случват неща, които са като че ли алогични и асиметрични на възможностите и очакванията към тях. Там ще ми е интересно да видя какво ще се случи и как нещата ще се подредят, тъй като Румен Радев в един момент може да се окаже, че управлява не само с комфорта на мнозинството. Но и още по-комфортно - без структурирана и дори без каквато и да е опозиция. Всички ще искат да бъдат с него на власт. Което означава, между другото, че народът ще бъде в опозиция и тогава жална ни майка на всички.
- Протестите, които свалиха правителството, не формулираха какъв точно да бъде редовният бюджет. Това какво ще предложат от „Прогресивна България“ ли ще е първият стрес тест за тях и само натиск от улицата ли може да провали изпълнението на пълен мандат с мнозинството, което спечелиха?
- Напротив. Единствената опасност това мнозинство да не управлява 4 години е от самото него. То си е най-големият враг. Тъй като ще се окаже, че хората вътре имат различни визии, въобще за живота, Вселената и всичко останало. И Румен Радев и с това ще трябва да се справи, не само с обществените очаквания, но и с политическата реалност в собствената си група. Защото от ПП-ДБ знаеш какво да очакваш, от ГЕРБ, от ДПС и „Възраждане“ също. Ама тези хора, дето не ги знаеш и тепърва ще се запознаваш като Борисов с тях в парламента... Работата е много сериозна. А имаме и следваща стъпка. Влизат 20 министри от първите редици, водачи на листи и те ще напуснат парламента. На тяхно място ще дойдат други 20, които са били някъде седми-осми в листата. Сещате ли се за какво става дума? Така че бюджетът е важен, но нашите съграждани излязоха да протестират чисто емоционално срещу начина на правене на политики и срещу мисленето на властта в държавата. Ако Румен Радев предложи повече от същото в опит да сменя модела и да казва, и да въздава справедливост, мисля, че много бързо ще остане изненадан, че тези хора всъщност не са гласували лично за него, само за да се превърне той в локална точка и в гръмоотвода, който ще промени системата, а са гласували за смяна на модел. Не просто за вербалната заявка за смяна на модела. Но да видим, може и тук да бъркаме. Хора сме и ние, хора са и те. И може да ни изненадат и да сломят песимистите в нас с дела, което ще бъде прекрасно. Казвам го абсолютно ясно - аз за тази държава и за този народ искам само най-доброто. И когато критикувам някои, то не е, защото съм мрънкач по природа, а защото не съм на гости тук. Аз си обичам държавата и родината, искам тук да живея, а не някъде другаде. Ако исках, щях да съм го направил много отдавна.
- Политика е мръсна дума в България, вие защо избрахте да станете политолог?
- Точно поради тази причина, между другото. За да разбера защо е мръсна дума и да я променя според възможностите си, въобще не се надценявам в това отношение. Тъй като политиката е всичко друго, но не е мръсна дума. Ние за съжаление залитнахме и се подведохме да го мислим като такова нещо. И после очакваме политиците да вършат добри неща, нали? И как да стане тая работа.
- А кое е най-важното, на което искате да научите вашите студенти?
- На критично мислене. И никому кредит на доверие в аванс, безпричинно и емоционално. Ние ги стимулираме да разсъждават. Не знам дали ние го можем, за да ги учим и тях, но се ласкаем с това. Стимулираме ги, бутаме ги, водим ги, когато е необходимо, да разсъждават и да стигат сами до изводи и заключения и да ги отстояват с аргументи и факти, а не защото така им харесва.
- Изкушаваха ли ви политически проекти да се включите в тях?
- Не. Мен лично не, защото партиите минават и заминават, техните действия или бездействия също, но умовете на младите хора са полето, на което аз лично предпочитам да се вихря. Тъй като, ако сме си свършили работата да възпитаваме и да дадем възможност на някой да се изяви, да се надскочи, да се развива, това за мен е по-важно от чистото всекидневно начесване на егото - мога да направя това, искам да стана такъв или дай ми на мене власт и тогава ми гледай сеира. Въобще не се представям в този сценарий, честно да ви кажа. И наистина трябва да бъде нещо критично, за да се замисля дали мога да го правя или не. То за можене идеята на демокрацията е всеки да може с граждански права и статут да бъде политически представител. По-скоро става въпрос дали бих искал да го направя.
- Как може да разбираме кога едно мнение е подкрепено с аргументи или е пропаганда?
- По емоцията и силата на тона. Колкото повече се вдига градусът, повече се повтарят едни и същи неща и се стига до кресчендо, викове и истерия, толкова повече човекът срещу нас няма на какво да стъпи, не стъпва на нищо и се опитва да ни надвика, да ни оглуши и проглуши, а не да ни убеди. За такива неща, както се казва, може да отидем на стадион, да слушаме рок концерт или на някоя каменна кариера, ако щете. Нямам нужда някой да ми вика насреща.
- Къде виждате България след 5 години, защото при толкова драматизъм в света около нас за по-дълъг хоризонт е трудно да се говори?
- След пет години България я виждам една година след редовни избори. Така мисля, че ще да бъде. Ще ми се да видя някакво нормализиране на взаимоотношенията ни чисто човешки, хоризонтално, и оттам ние ще натиснем като гражданско общество и политиците си по вертикала да се държат по различен начин. Това е нещото, което аз лично имам като някакво очакване към политиците и политическия живот, без да визирам някого конкретно. Да се освестят и да осъзнаят, че бидейки публични личности, те са обект на критика и изискване, които далечно надхвърлят изискванията и очакванията към всеки един от нас, в битността му на самостоятелна бойна единица тип човек.
- И все пак не знаем дали ще видим, но какво може да си представим, че ще е тук след 50 години?
- Много просто. Иска ми се светът да бъде едно по-добро място за живеене и България също. Ей на това се надяваме, толкова прости неща. Не мога да кажа, че ние знаем как, че нашите деца ще знаят как и техните деца, но се надявам да имаме по-добро място за живеене.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 19.6.1977 г. в Шумен
- Доктор по политология в СУ „Св. Климент Охридски“
- Магистър по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща
- Главен асистент в департамента по политически науки на Нов български университет
Людмил Христов
