П роф. Пламен Марков вече е поставял една силно полемична пиеса в театър „София“ – „Нощта на 16 януари“ от Айн Ранд, която е изградена като съдебен процес с участието и на зрители с функциите на обвинители и защитници на едната или другата страна в интригуващ юридически и човешки казус. Новата амбициозна работа на режисьора на общинската сцена – „Вечерята“ по преведения на 55 езика роман на холандския писател Херман Кох, е с друг формат: политически трилър, преоблечен в изискания костюм на помитаща семейна драма в доброто общество.
Проф. Пламен Марков вече е поставял една силно полемична пиеса в театър „София“ – „Нощта на 16 януари“ от Айн Ранд, която е изградена като съдебен процес с участието и на зрители с функциите на обвинители и защитници на едната или другата страна в интригуващ юридически и човешки казус. Новата амбициозна работа на режисьора на общинската сцена – „Вечерята“ по преведения на 55 езика роман на холандския писател Херман Кох, е с друг формат: политически трилър, преоблечен в изискания костюм на помитаща семейна драма в доброто общество.
Но по същество и този спектакъл е дискусия за моралните ценности на социума, който ни заобикаля, и за избора на чия страна да застанеш, изправящ всеки от героите и всеки от публиката
пред трибунала на собствената му съвест
А отговорите не са прости и еднозначни, защото границата между доброто и злото днес повече от всякога е размита и за всеки акт, попадащ привидно лесно в една от двете категории, могат да се намерят обяснения, оправдания, скрити подтици...
Две роднински двойки – братята Серж и Паул Ломан и техните съпруги, се събират на вечеря в скъп ресторант. Сценографията на Мира Каланова е издигнала високо над сцената най-хубавото сепаре в заведението, разположено точно над градината, с алюзия за високия гост, когото ще приеме то. Серж Ломан, изигран с чар и точно разпределени дози сдържаност и пламенност от отличния Ивайло Герасков, е в разгара на предизборна кампания, която вероятно ще го направи следващия министър-председател. Честен и почтен, но вероятно претеглящ позитивите и негативите от всяка своя постъпка; флиртуващ с електората (особено дамския), но с мярка, излъчващ достойнство и благородна ирония, но дали наистина е такъв и за близките си?!... Без имитация, бидейки актьора, който е, Герасков спокойно може да си мери аурата с Ричард Гиър, който изпълнява тази роля в една от екранизациите по романа. Не по-малко убедителен е Михаил Милчев като негов брат и антипод – уволнен заради несъобразяване с установените клишета учител по история, невротичен мърморко, скептик и критик на всичко и всички, най-вече на своя преуспял родственик. Още във фазата на снобския разговор между братята и техните дами (Лилия Маравиля и Дария Симеонова) се усеща тлеещо напрежение. Скоро ще стане ясно, че поводът за срещата е твърде сериозен: грозно
престъпление, извършено от техните деца
Тийнейджърите (студенти на проф. Пл. Марков и проф. Ат. Атанасов) ще се явят в подножието на сепарето да обяснят на зрителите своята гледна точка за случилото се. Градината е нещо като изповедалня и за възрастните, а в техен душеприказчик се превръща шефът на салона (поливалентен Пламен Манасиев), излизайки от комичното амплоа на декламатор на изискано меню.
Трябва ли един перспективен политик да се оттегли, след като не е успял да контролира страстите в собственото си семейство? Трябва ли да жертваме справедливостта и истината в името на най-скъпото си – децата? Кака сме ги възпитали? Коя е разумната граница, отвъд която от загрижени близки се превръщаме в съучастници? Може ли едно зло да бъде компенсирано с друго зло? Толерантни ли сме към различните, или отношението ни към тях е плод на (не)сдържана омраза или заучена политкоректност? В хода на спектакъла въпросите стават все повече от отговорите и избухват с пълна сила на неочаквания финал, който оставя широко отворени врати за размисъл...
Монитор
