Б езчет лечебни извори бликат на наша територия, но те се намират в малки параклиси и слабо известни храмове, далеч от утъпканите туристически маршрути. Други аязма са забравени в разрушени църкви и за тях си спомнят малцина от по-възрастните жители на съответния район. Един такъв богомилски извор се намира в Югозападна България, за който се твърди, че цери безчет болести.
Богомилското аязмо, което цери безчет болести, се намира в изчезнал манастир в Конявската планина. От него се виждат само руините. Изгубеният рай на здравето и доброто е добре скрит от хорските очи в местността Манастиро, на около 4 км северозападно от село Горна Козница, високо в Конявската планина. Разположен е върху скална площадка над големи и отвесни скали. Там някога е имало обител, наречена Горнокознички манастир. Днес от него са останали само руини. Времето на възникване на тази обител не е установено със сигурност. Засега не са открити никакви писмени сведения, не са провеждани и археологически проучвания. Изключение прави една каменна плоча с надпис, която в миналото била намерена около крепостта Градището над манастира, но своевременно не е изследвана от специалист. По-късно по ирония на съдбата плочата е поставена в основите на колиба (заслон) за овце.
Такава приказна гледка се открива от площадката на богомилския извор.
Именно в извор за диви и селскостопански животни се е превърнал и някогашният лечебен извор. Той се намира на около 5 м южно от някогашния храм. Буйният извор в ново време е бил пригоден в чешма за водопой. Според местни предания водата е светена - света вода, която има целебни свойства, особено за очни болести, дископатии, невралгии.
Големи чудеса се случват при аязмото в Сяновския манастир Св. Марина.
От полянката пред аязмото на юг се открива красива гледка към котловината. Предания разказват, че там е имало средище на богомили, които вършили големи чудеса и лекували всичко в името
На другия край на България до село Сяново, на 22 км от Тутракан и на 51 км от Русе се намира Сяновският манастир „Света Марина”. Смята се, че аязмото там има неземна сила да цери безчет болести по опорно-двигателния апарат, нервите и очите. Названието „манастир” малко заблуждава, тъй като обителта е доста скромна, но пък аязмото е с голям дебит. ”Тук водопровод не идва от Шумен или нейде откъм Дунава, защото самото село е върху вододайна зона и ползва собствен източник”, разказа отец Георги от Русе, който е служил известно време тук в миналото. Духовникът сподели още, че е чувал много случаи за чудодейни изцеления от местните.
„Хората разказват, че водата помага най-много за очни болести и проблеми. Един дядо ми разказваше, че му влязла стружка в окото. Много време му мътнеело. След като си измил очите, казваше, че сякаш му просветнало. Но от какво е - от вярата ли, от водата ли, не зная”, откровен е свещеникът. Казва, че знае за още много случаи и по-стари легенди, но те били толкова изумителни, че даже не смеел да ги тиражира.
Русенският митрополит Наум по време на празнична служба в Сяновския манастир
Старо предание реди, че в този район се е намирал град, наречен Паскаля, от който е останало името на местността Паскалъка. Там е имало раннохристиянско селище от IV век. Все още тук-там изскачат артефакти - славянски, прабългарски и ранновизантийски от времето на Константин Велики. В района е имало три манастира: ”Св. Марина”, известен със своето целебно аязмо, ”Св. Никола” и ”Св. Мина”. Съдбата им е неясна, но се предполага, че са опожарени при падането на държавата под турско робство. И днес при обработването на земята се намират каменни плочи, човешки кости и хоросанови отломъци, свидетелстващи за бурното минало. През вековете изворът остава забравен под руините. През 1911 г. водата от аязмото бликва свише отново и поклонници започват да посещават светото място.
Новината за лековития извор и неговите свойства се разнесла бързо и той е каптиран. През 1943 г. за енорийски свещеник на с. Сяново е назначен новоръкоположеният свещеник Димитър Мирчев Петков. През същата година той заедно с още двама свещеници отслужили водосвет на извора и измивайки се с лековитата вода, се излекувал от ревматизма, от който страдал. След тази случка отец Димитър решил да възстанови и манастира. С даренията на християни, посещаващи аязмото, през 1944-45 г. е построен параклис, в средата на който днес се намира вълшебният извор. Освен него са изградени и три стаи за поклонници с помощта на дарители. Назначен бил пазач от с. Стамболово, който пристигнал в манастира с парализирани дясна ръка и крак. След едноседмично миене с водата от извора пазачът оздравял напълно и дори отказал възнаграждение за службата си.
Около 1950 г. в манастира постъпила монахиня Текла (със светското име Капка Стоева Иванова) и поела грижите за него. За зла участ монахинята е убита през 1960 г. След нея за кратко време изпълнявала послушание друга монахиня, но скоро след това манастирът запустял и започнал да се руши. За това спомогнал и тормозът от страна на властници. По времето на комунизма многократно били пращани здравни проверки тук, че мястото се ползва не за богослужение, а за лечение. От направените проверки се оказало, че се спазва хигиена край извора и в храма. Така или иначе религиозното вярване да се пие вода ”за здраве” не могло да се забрани. Все пак заради заплахите и тормоза хората се отдръпнали. Накрая и пазачът напуснал и мястото запустяло.
През 1991 г. възникнала идеята за възстановяване на манастира. Бил разкрит изворът, над който отново бил издигнат параклис. Била построена и малка сграда. ”В момента там няма монаси, тъй като последният (и единствен) остаря много и постъпи в старчески дом. А млади желаещи няма”, сподели с тъга отец Георги.
Ботевският манастир е сгушен в приказна падина.
Безчет лечебни извори има в България, като този в Ботевския манастир Св. Марина.
Бездетни зачеват в Ботевския манастир
С лековита вода е благословен и не много известният Ботевски манастир. Той се намира в приказна падина, където често отскачат страдалци от Добрич или Варненско. Духовници там разказват за бездетна жена, която скоро заченала, след като се обляла с лековитата вода. Според православната трактовка Бог помага и на невярващи, но за да ги обърне към доброто и вярата. Манастирът е малко известен, но историята му е уникална. Той възниква в средата на XIX век около лековит извор. Имотът се оказал във владение на турски бей. Той решил да построи сарай на мястото, но при изкопаването на основите работниците открили кръст с надпис „Св. Марина”. Така станало ясно, че там е имало прастар храм. Турчинът се оказал разбран и продал цялата местност на дядо Лечо от село Ботево за няколко рогозки, който от своя страна я подарил на бъдещия манастир.
Лечебна вода блика в Ботевския манастир.
През 1844 г. са построени параклис и две къпални до извора. По случай освобождението на Северна Добруджа цар Борис III посещава мястото със свитата си и поръчва около параклиса да се издигне и манастир, който обаче така и не започва да действа заради идващата Втора световна война.
След 9 септември 1944 г. Ботевският манастир запустява. След демократичните промени от 1989 г. обителта възкръсва за нов живот. Ремонтирани са параклисът и двете къпални. Построени са и четири стаи за поклонници, както и магерница към тях.
