Е дин от най-лечебните извори у нас блика в Добридолския манастир „Света Троица“ в Ломска духовна околия. За него се разказва, че е спасил очите на прочутия съветски дисидент Александър Солженицин (1918-2008). Той научил за лечебния извор в средата на миналия век. Писателят и историк имал болни очи и бъбреци от престоя си по сталинистките лагери и затвори. Именно там той прогледнал за грешките на марксизма и се върнал в лоното на православието.
Прочутият писател и мислител дошъл в България и прекарал една седмица в манастира. Това разказвал тогавашният игумен Герман, който го посрещнал като най-скъп гост. Има обаче и версия, че приятел на Солженицин е дошъл на мястото и е взел няколко бутилки от целебната вода, които после отнесъл със себе си в Русия.
Аязмото под параклиса
Под целия манастир има подземно езеро, което намира излаз на много страни, включително и в близката гора, нареждат възрастните хора в района. Поклонници пък вярват, че водата слиза от рая и помага за много болежки - при проблеми на очите, по кожата, мигрена, дори за бича на нашето време – рака. Много са излекуваните, дошли тук с вяра и душа, отворена към Бога. „Дори има случаи на хора, получили изцеление, като преди това били смятани за безнадеждно болни от лекарите“, пише и християнският портал „Свети места“ . В миналото било установено, че болни животни, когато пиели от водата, мигом оздравявали. Така всъщност хората установили, че водата има свойства да лекува тялото, но и да успокоява душата подир молитва. По този начин се туширали друг вид проблеми – тежките психически дисхармонични състояния, наричани днес фобии.
Има сведения, че мястото е било прочуто с лековитата си вода още през Средновековието и дори по-рано през античността. В близост се намира крайдунавският римски град Рациария, който в началото на IV в. е бил център на една от първите християнски общини по днешните български земи, смятана за предшественик на днешната Видинска епархия. Има предположение, че тук още тогава е имало духовно средище, а по тези земи са бродили първите християни – следовници на Христовите апостоли.
Манастирът има уникална камбанария, под която е направена чешма с лековита вода.
Една легенда реди, че сляпо овчарче, водено от глас на тайнствен светия, попаднало на бистро изворче сред гъстите шубраци. Уморено, то измило лицето си и в този миг прогледнало. Същото се повторило и с един сляп старец. Докато търсел изгубената си крава, дядото стигнал до едно изворче. След като пил и измил очите си с водата му, той прогледнал. Благодарният човек с помощта на добри християни изградил на това място първо параклис, за да се опази лековитата вода и да дава изцеление на всички болни хора. Постепенно мястото се разраснало до манастирски комплекс.
Над вълшебното аязмо бе издигнат параклис Св. св. Козма и Дамян.
Все пак сведения за първия манастир тук откриваме от времето на Първата българска държава (ІХ век). След покоряването на Видинското царство от османците са унищожени много храмове и епархийски манастири, между които и Добридолският. В ония времена турски паша отчаяно търсел лек за сляпата си дъщеря. Бащата всячески се опитвал да я излекува, но минавали годините, а той все не успявал. Срещнал веднъж една стара "кадъна" (жена), оплакал й се, а тя му казала да отиде в дола с големите дървета, при "кайнака" (извора) и там детето му щяло да се оправи. Изпратил тъжният баща в една красива местност сляпото момиче, лекувало се там с водата от целебния извор и по Божията промисъл и с помощта и на молитвите на един тамошен монах чудото станало - тя била излекувана. За благодарност турчинът оставил две тежки кесии с бели грошове, за да бъде вдигнат по-голям храм на това място.
Постепенно обителта отново запустява. Това трае до 1610 г., когато преп. Пимен Зографски я възстановява. След Чипровското въстание (1688 г.) манастирът отново е сринат. Последното му разрушаване става по времето на Руско-турската война от 1828 г. През 1850 г. обителта с лечебната вода отново е забравена от хората и поради обезлюдяване на района.
Надписите над чешмата свидетелстват, че ломските занаятчии са подпомагали обителта.
Една местна легенда реди, че по това време козарче изгубило козата си. Търсейки я, случайно видяло изворче с бистра вода, което приличало на стубла - покрито отгоре и подзидано отстрани. Вечерта, като се прибрало в селото, детето разказало за чудното изворче. Думите му чул и селският поп, който бил много стар и вече бил станал монах с име Силвестрий. След няколко дни в съня на Силвестрий дошъл един свят старец, който му казал, че там, където козарчето е видяло стублата, има стар манастир, а стублата е света вода. Отец Силвестрий отишъл на това място и след дълго лутане намерил срутените стени на стара църква. С помощта на козарчето, на около триста разкрача на юг от храма, Силвестрий видял и стублата. Запален от благочестие, той напуснал дома си, построил си колиба до църквата и започнал да разкопава и разчиства затрупаните й с пръст стени. Това се разчуло в околните села и тъй като в тях нямали църква, селяните с труд и средства започнали да помагат на поп Силвестрий в изграждането на нов храм, в който да могат да се черкуват.
Постепенно били построени манастирските сгради и храм, а над аязмото вдигнали параклис в чест на св. св. Козма и Дамян. Изникнали още две жилищни постройки, камбанария, чешма и стопански помещения. Самата камбанария е доста нетрадиционна. На първия й етаж се намира беседка, а до втория, където са
камбаните, се стига по стълба. В основата й е вградена чешма, дарена през 1861 г. на Светата обител от ломския хлебарски еснаф.
Доказателство, че във възстановяването на манастира са участвали християните от околните села, които влизали в тогавашната Ломска кааза (община), е надписът от 1860 г., изписан над вратата на манастирския храм. Друго сведение за изграждането на манастира е надписът върху каменния кръст, намиращ се южно от параклиса. От него узнаваме, че дарители на манастира още в далечната 1860 г. са били жители на град Лом, представители на "Керемидчийски еснафъ". Забележителност на манастира са и трите вековни дървета, величествено извисяващи се в манастирския двор. Те са същите, които се споменават в едно от преданията за възобновяването на обителта - "...в дола с големите дървета...".
Отец Иван беше игумен тук
В миналото през 2016 г. за кратко игумен на един от старите манастири във Видинската епархия става отец Иван. Праведникът, основател на приюта в Нови хан, се заема да стегне обителта и да върне миряните. Скоро обаче е сменен и обителта постепенно запада, коментират поклонници. Все пак мнозина идват и днес, привлечени от свидетелствата за силата на святата вода. Прелюбопитен факт е, че водата е изследвана и не е показала особени лечебни свойства, като обикновените водоизточници е. Така остава загадка на какво се дължат множеството изцеления – вяра, плацебо ефект или намеса на ангелски сили.
Барелефите впечатлили Феликс Каниц
Има сведения още, че първото име на манастира, от създаването му до последното му разрушаване и последвалото възстановяване, е било "Св. Богородица". Така го е отбелязал и известният учен пътешественик Феликс Каниц, посетил обителта през 1868 г. Той бил впечатлен от няколкото релефни изображения на хора, птици и архангели (на западната външна стена на храма). Особен интерес представляват барелефите на южната фасада - на телец и овен, които са единствените по рода си в България.
