М акар и още млад, д-р Илиев беше голям специалист и прочут лекар хирург. При сложни случаи все него търсеха. Ползваше се с голямо уважение, но той не беше доволен от себе си. Съзнаваше, че е болен и то от много опасна болест.
Още като студент се научи да пуши цигари. Пристрасти се към тях до голяма степен, въпреки че като лекар много добре знаеше вредата от тази отрова. Но имаше и нещо още по-лошо. Той започна да употребява алкохол. Стана до такава степен зависим от него, че не можеше един ден да не пие. Умееше обаче да пази авторитета си. Въздържаше се да пие на обществени места. Не посещаваше кръчми, но всяка вечер у дома пиеше. Алкохолът обаче не прощава. Постепенно започна да увеличава количеството. Майка му много се тревожеше. Съветваше го, молеше го, но той не можеше вече без алкохол. Една вечер се напи до безсъзнание. Майка му горчиво плака. Той я обичаше и много страдаше, но волята му вече беше слаба. Радостта в доброто семейство изчезна, а това беше голямо нещастие.
Веднъж се наложи да направи една сложна операция, която продължи осем часа. За храна не се сети, но за алкохол почувства остра потребност. Вече тайно си имаше в кабинета едно малко шишенце със силна ракия, от която по малко отпиваше от време на време. Стана неспокоен и забърза в работата. Направи грешка, която усложни състоянието на болния и той едва не умря. Това много го разтревожи. Той обичаше професията си и с усърдие я упражняваше, но пристрастяването му към алкохола пречеше.
Този ден си тръгна за дома неспокоен и унил. Ядосваше се, че сам си създаде господар на волята. Не му се прибираше. Знаеше, че като се върне, първата му мисъл ще бъде да пие. Седна на една скамейка в градската градинка. Остана в размисъл. Трябваше да се направи нещо. Ако можеше с хирургически нож да отреже порока, веднага би го сторил... В миг промени мислите си, като чу църковната камбана, която приканваше за вечерно богослужение. Спомни си един мил случай от детството. В техния дом винаги гореше кандило пред иконата на Майката Божия и той често се молеше, понякога на колене. Веднъж изгуби любимата си кутийка с цветни моливи, която баща му беше купил за него. Обичаше да рисува на човешкото тяло с червен молив вените, защото в тях тече кръв. Със син оцветяваше сухожилията, а с жълт главата и т.н. От дете обичаше медицината.
Чудотворната икона Св. Богородица Йерусалимска (Гетсманска)
Един ден изгуби кутийката. Майка му дълго я търси, но тя не се намери. Тогава реши да се помоли но Небесната Майка Богородица, която всичко може. Спомни си как пошепна: “Мама не може да ми помогне, ти ми помогни”. След това отиде до масата и видя кутийката, която паднала встрани, беше почти закрита. Сега обаче беше загубил нещо много по-голямо. Стана и отиде в храма. Вечернята беше привършила и богомолците излизаха. Така е по-добре. Искаше да остане съвсем сам с Божията Майка и да Й разкрие душата си. Коленичи пред чудотворната икона и дълго се моли. Каза Й всичко, което му тежеше, и усети, че му олеква. Надежда стопли сърцето му. Той беше от дете дълбоко вярващ. Като излезе от храма, хвърли цигарите в кошчето за смет и се отправи към дома. Майка му много се изненада, като разбра, че тази вечер синът й не потърси алкохол. И следващата не потърси. Виждаше го как дълго се моли пред иконата. Небесната Майка го излекува. Стана ведър и жизнерадостен. Още повече се усъвършенства в работата си и стана професор. В кабинета му неизменно стоеше скъпа икона на Света Богородица, пред която всяка сутрин сам запалваше кандилото.
- Ти направи кабинета си църква, професоре - малко иронично му каза негов приятел.
- Кабинетът на лекаря е като храм. В него се спасява човешки живот, който е най-скъпият земен дар на човека от Бога - отговори професор Илиев с такова достойнство, че повече не можеше да му се възразява.
Само той знаеше на кого дължи постигнатото. Така спаси не само авторитета и дарбата си, но и живота си. Прочутият вече и зад граница професор не започваше работния ден и особено операция, без да се помоли на Пречистата Богородица. Милостива Небесна Майка, тя откликва на всяка молба и дарява утеха и закрила! Разказ из учебник по вероучение
