Н а 4 декември се отбелязва паметта на Свети Йоан Дамаскин - един от най-големите християнски богослови и теолози, еднакво почитан и от православната, и от католическата църква. С него е свързано и едно от най-големите чудеса - след като губи ръката си, тя отново му е възстановена със застъпничеството на Пресвета Богородица. Този момент днес присъства в най-чудотворните богородични икони, наричани Троеручици.
Йоан Дамаскин е роден около 680 г. в знатно арабско християнско семейство в тогавашната столица на мюсюлмански свят Дамаск. Но по Божие провидение един християнин - бащата на Йоан на име Сергий, спечелил доверието на халифа, който му поверил важна длъжност в града. Бащата възпитавал малкия Йоан в закона Господен. Видял умствените заложби на сина си, Сергий се заел да му намери достоен учител. Житието на свети Йоан Дамаскин гласи, че веднъж баща му видял на градския площад множество пленени християни. Един от тях бил образован монах, по произход италианец. Сергий го купил като роб и му поставил задачата да обучава Йоан и природения му брат Козма (бъдещия епископ на Маюм, известен в християнския свят като свети Козма Маюмски). Двамата получават забележително за времето си образование.
Издание на трудовете на Йоан Дамаскин на латински
След смъртта на Сергий Йоан наследява службата му при халифа. Той скоро забелязва необикновения интелект на новия си подчинен. Междувременно в Източната римска империя започва разцветът на иконоборството. Йоан Дамаскин обаче е един от най-горещите защитници на иконопочитанието. По онова време император Лъв III (717 - 741) вижда в лицето на Йоан заплаха за утвърждаването на иконоборческата доктрина. В знак на предложение за дружба изпраща на халифа писмо. В него набеждава Йоан Дамаскин, че му е предложил помощта си за свалянето на халифа от престола. Интригата бързо намира почва.
Според легендата разгневеният халиф уволнява доскорошния си близък помощник и го наказва, като му отсича ръката и я излага на публичен показ. След молбата на Йоан халифът му разрешава да прибере отрязания крайник. Йоан Дамаскин отправя молитви към Богородица, допира отсечената ръка до тялото си и тя по чудотворен път зараства. Като вижда чудото, халифът разбира, че е наказал невинен човек, и предлага на Йоан да се върне на предишната си служба, но той отказва и се отдава на аскетичен живот в манастира „Свети Сава Освещени“ край Йерусалим. Там бива ръкоположен за свещеник и доживява дълбока старост. Починал през 780 г. В памет на чудото с отрязаната ръка на светеца е съставена иконографията на „Богородица Троеручица“
Преподобни Йоан Дамаскин. Стенопис на църквата Успение на Богородица" в Атон, XIV век
Въведе църковното пеене на 8 гласа
Йоан Дамаскин полемизира както с актуалното за времето му иконоборство, така и срещу по-древни ереси, като несторианството, а също и исляма. Основно съчинение на Йоан Дамаскин е „Точно изложение на православната вяра“, труд със значително място в тогавашното и съвременното богословие. Не по-маловажна е и „Диалектика“, където Йоан преосмисля в духа на християнството наследството от античната философия. Свети Йоан се прославил и със съставянето на канони - 60 канона на брой, от които особено забележителен е пасхалният канон. Но главната заслуга на свети Йоан Дамаскин е разработването на теорията на църковното пеене. Той разделил църковното пеене на осем гласа или музикални тоналности (ладове). Като практическо приложение на теорията за църковното осмогласие е известен трудът на Дамаскин "Октоих", който се употребява в Православната църква и днес.
