К нигата „Притчи Соломонови“ се отнася към Поетическите книги на Библията. Това е книгата на хилядолетната мъдрост на израелския народ. Цар Соломон е главният автор на мъдростите и пословиците, поради което и книгата носи неговото име. Живял през Х век пр.н.е., той е и последният от тримата царе на обединеното еврейско царство, което наследява от баща си Давид. Староеврейската дума, преведена като „притча“, означава и „иносказание“ (Ис.14:4), „беседа“ (Чис.23.7) и „гатанка“ (Ез.17.2). Притчите в книгата на Соломон са общо 560 на брой. От тях 66 говорят за глупците, 215 представляват заповеди, 120 - обещания, 27 - благословения, 24 - тайни на живота, и 17 - добрите неща. Общият брой на пословиците, изречени от Соломон, е 3000. Според въведението (1:1 – 7) „Притчи Соломонови“ е написана, за да даде „остроумие на простия, знание и разсъждение на младия“ (1:4) и да направи мъдрия по-мъдър (1:5). Ето например какво се казва в глава 27: „Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден. Нека те хвали друг, а не устата ти - чужд, а не езикът ти“.
„Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия... Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.“
„Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.„ „Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си“. На еврейски притча се нарича „машал“. Тя има няколко значения: поучение, нравоучение, сентенция, т. е. изречение oт нравствен характер. В народния говор някои oт тях стават пословици и поговорки. „Гузен негонен бяга“, вероятно идва от Соломоновото „Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв“. Доста близо до български поговорки звучат и „Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него“. „Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи“.
Всъщност почти всеки народ има тоя вид народни умотворения. Все пак Соломоновите не могат да се уеднаквяват със светските притчи и поговорки, тъй като имат богооткровен характер, т.е. предадени са oт богоизбрани мъже. Те са задълбочени изказвания върху истините на Божественото откровение с оглед положението на човека по пътя на земния му живот. Притчите са правила на живота, добити oт собствения опит на автора, изпълнен с Божествена мъдрост.
Предмет на притчите са нравствените добродетели или противоположните им пороци от ежедневието. Някои oт тях са пословици или алегории, в които се обявява божествената истина на достъпен език: „Мед тече от устата на чужда жена и нейната реч е по-гладка от дървено масло; но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч; нозете й слизат към смъртта, стъпките й стигат до преизподнята“. „Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато“... „Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото: това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости“.
Мълчанието е висша мъдрост
Мъдростта след сътворението е присъща само на човека, не и на останалите земни твари, твърди Соломон. Мъдрият умее да се справи в забъркани обстоятелства. Той е предпазлив и съобразителен, върви право към добре избраната цел и действа навреме. Мъдрият е човек, който знае и кога да говори, и кога да мълчи. "Пази устата си и езика си, пази душата си oт беди" (21:23).