Н ад 27 000 чужди граждани от цял свят – от Куба през Германия до Фиджи, са се заселили у нас през миналата година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ).
За поредна година през 2025-а имаме положителен механичен прираст на населението, което донякъде компенсира силно отрицателния естествен прираст. Разликата между родените и умрелите е около 50 000 души. Но намалението на населението се стопява до 14 153 души заради факта, че в България са се заселили повече хора, отколкото са я напуснали. Последните данни на НСИ показват, че към 31 декември 2025 г. у нас живеят 6 423 207 души. Те сочат също, че имигрантите – тоест хората, които са се заселили у нас, са 44 640 човека. А напусналите България, тоест емигрантите, са 9555.
Тенденция
Тенденцията на положителен механичен прираст започва от 2020 г. и в началото е провокирана от ковид пандемията, коментира пред „Телеграф“ Магдалена Костова, директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ.
През 2020 и 2021 г. в имигрантския поток са преобладавали българските граждани. Това се обяснява с пандемията. Заради ковид много наши сънародници изгубиха работата си в чужбина и се върнаха в родината. От 2023 г. насам обаче сред заселилите се у нас вече преобладават чужденците. „Много чужди граждани идват тук да учат и да работят. Други се събират със семействата си“, обясни Магдалена Костова. През миналата година например у нас са се завърнали 17 369 българи. А заселилите се в България чужденци са 27 271.
Магдалена Костова хвърли светлина и върху това как НСИ причислява някого към българското население или го изважда от него. За да бъде включен чужд гражданин към населението ни, той трябва да има разрешение за пребиваване за поне 1 година. Причисляват се и украинците, които са получили статут на временна закрила или през 2025-а им е бил препотвърден такъв. „Вземаме данните от регистрите на чужденците в МВР. Следим дали статутът на пребиваване на едно лице с чуждо гражданство е 1 г. и повече и го включваме към населението. В момента, в който му изтече срокът на пребиваване и той не е получил друго разрешение, това означава, че лицето е напуснало страната и съответно ние го изключваме от населението“, посочи Костова.
Преброяване
Преброяването на завърналите се или напуснали български граждани е по-сложно, тъй като няма процедура по тяхната регистрация и дерегистрация. За целите на статистиката се взимат данни от НАП за хората, които са заявили отказ от здравноосигурителни права или са подали документи за възстановяване на такива. „Българските граждани, които ще пребивават по-дългосрочно в чужбина, за да не подлежат тук на здравно осигуряване, подават апликация до НАП. Като се върнат в страната, подават молба за възстановяване на здравноосигурителните права. Така ги вписваме или отписваме от населението. Ползваме и други документи – декларации, които се подават във връзка с избягване на двойното осигуряване в ЕС, при които принципът е горе-долу същият. Освен това ползваме данни от НОИ за пенсионерите, които почват да си получават пенсиите в чужбина. Това са ни основно източниците“, обясни Магдалена Костова.
Хората с двойно гражданство – българско и чуждо, се разглеждат от законодателството и статистиката като български граждани.
Основният поток на имигрантите идва от Турция. До голяма степен това се обяснява със завръщане по родните им места на изселили се по време на комунистическия режим български турци. Към тази хипотеза сочи фактът, че преобладаващата част от потока от Турция са български граждани. През миналата година например у нас са дошли 7918 български граждани от Турция и още 3298 чужденци, които са живеели там. Това прави общо 11 216 души. Статистиката не казва какво точно гражданство имат чужденците, а гледа само страната на предишното им пребиваване.
Поток
Доста голям е и потокът от Германия към България, където има голяма българска диаспора. Оттам в родината са се завърнали 2207 българи, дошли са и 1849 чужденци или общо 4056 човека. Голям е имигрантският поток и от Испания, Италия и Гърция – по над 1000 души. У нас има и заселили се чужденци от държави като Люксембург – шестима, Малта – 17, Финландия – 45.
Извън ЕС най-голям след Турция е имигрантският поток от Украйна. Към населението през миналата година са прибавени 7815 украинци, които са получили статут на временна закрила заради войната, както и 448 лица с българско гражданство, живели преди това в Украйна. Това прави общо 8263 души. Потокът от Русия също е много голям. България е станала дом на 2883 руснаци. Още 179 българи от Руската федерация са се завърнали у нас.
1341 нашенци от Великобритания също са се прибрали в родината. У нас са се заселили и 654 британци.
Не липсват и чужденци от далечни и екзотични държави, които също са намерили своя дом в България. Сред пришълците от Южна Америка има например 31 бразилци, 30 кубинци, 16 колумбийци и 10 души от Суринам.
Далечна Азия също е представена в имигрантския поток. България е станала дом например на 18 японци, 61 индонезийци и 83-ма филипинци.
Заселници в България има и от най-отдалечената точка на земното кълбо – Океания. Броят на чуждите граждани оттам е 25. Освен островни държави като Фиджи и Самоа, в тази група влизат също Австралия и Нова Зеландия.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
София Симеонова
