М арина много обичаше през дългите зимни вечери да остане при своята любима баба, която всъщност беше нейна прабаба. Много стара, наближаваше 90 години, тя беше сладкодумна и знаеше да разказва интересни приказки. Изплете й топла блузка, черпеше я с домашни сладкиши. А Марина й поднасяше свежи цветя, на които добрата старица се радваше.
Но когато Марина стана на 10 години, баба й почина. Това много я натъжи. Един ден реши да сподели скръбта си със своята майка.
- Мамо, много ми липсва баба.
- Тя беше много стара. Така се случва с всички стари хора. Нали знаеш, че душата й не е умряла. Това е по-важно - опита се да я успокои майка й.
- Зная, мамо, но не мога да си обясня как става това.
- Направи сравнение с личинката, която се завива в пашкул. След време от него излита красива пеперуда. Колко много подобни неща се случват в природата. Твоето любимо цвете е нарцисът. Като посеем луковичката, ние я погребваме в земята. От нея израства стъбълце, покрито с листи, появява се пъпчица, разцъфва и радва погледа. Бог, Който не оставя да загине едно семенце в земята, как ще остави човек да загине с душата си.
- Но как става разделянето на душата от тялото, мамо? Това не може да се види.
- За Бога не е трудно. Той е могъщ Творец.
След като майка й видя, че Марина се замисли дълбоко, продължи:
- Я напълни една паничка с пясък. Иди в работилницата на баща си и прибави към него една шепичка железни стърготини и ми донеси всичко това.
Марина изпълни поръчаното и остана в очакване, а майка й нареди:
- Искам сега да разделиш разбърканите стърготини от пясъка.
- Много трудно. Цял ден трябва да се ровя, а има и съвсем мънички стърготинки. Не зная дали ще успея.
- Иди пак в работилницата и донеси магнита.
Марина го донесе и като го раздвижи наляво и надясно, в миг всички стърготини се полепиха по него. Пясъкът се очисти.
- Виж, че има сили в природата, които могат да разделят пясък от стърготини. Има и духовни сили, които е създал Бог и ги владее. Те могат да разделят тялото от душата.
- Всичко разбрах, мамо, но ми е мъчно, че вече не мога да поднасям цветя на баба - каза със съжаление детето.
- Можеш да й поднасяш духовни цветя. Те са по-уханни. Ще зарадваш с тях душата й.
- Какви са те?
- Една молитвичка е чудно уханно цвете. Когато си казваш вечерната молитва, помоли се със свои думи Бог да настани душата на баба ти в много тихо, спокойно и светло място. Можеш и други духовни подаръци да й пращаш.
- Какви? - с голямо любопитство запита Марина.
- Когато ти останат стотинки, например от закуската, можеш да купиш кифличка, вафла или друго дребно нещо и да го подариш на някое гладно дете за успокоение душата на баба си. Всяко добро дело в нейна памет радва душата на починалата. Марина се успокои напълно и разбра, че душата не умира след смъртта на тялото и на нея могат да се пращат духовни подаръци, най-вече с молитва и милостиви добри дела. Разказ на монахиня Валентина Друмева (1934-2021)
