В днешния свят на противоположности - едновременно забързан и скован от пандемия – човек изпитва остра нужда от сигурен пристан за своя ум. Притеснението за бъдещето и страхът от неизвестността и смъртта са предпоставка за възникването на различен тип неврологични болести, депресии, фобии, паникатаки и т.н. Тук мнозина се спасяват, четейки и следвайки мъдреците, изникнали в източното философско течение, наречено дзен будизъм.
Някои от първите му западни изследователи като Алън Уотс казват, че това не е религия, нито философия, психология или наука. Защото това е начин човек да бъде и живее осъзнато в света и да твори. дзен като рамка за развитие на човешкия потенциал и психика е бил изследван и от редица психоаналитици като Карл Юнг и Ерих Фром.
Според повелите на дзен човек не бива да се ядосва за нищо, което не зависи от него. А ако то зависи, просто да даде най-доброто от себе си в настоящия миг, без да мисли добро или зло е, защото всичко е уроци на Вселената. Както рибата не мисли за езерото, в което плува, или птицата за небето, в което се рее. Или да се притеснява за вълните, когато водата е спокойна, или пък за бурния вятър, щом времето е тихо.
Дзен е древна традиция на няколко азиатски култури - индийска, китайска, японска, корейска. Японската форма „Зен”, както и китайската „Чан” произлизат от санскритската дума „дхяна”, която буквално означава състояние на вниманието, съзерцание освободено (без) мисли. Именно това действие е залегнало в основата на философията. Основният стълб в дзен е, че човек може да достигне просветление чрез едно състояние на покой, наречено медитация, в комбинация с дисциплина и будно съзнание.
Възникването на дзен учението и до днес е обвито в мистерия. Произходът му се свързва с китайския даоизъм. Но за разлика от него това не е религия, а път, метод за постигане на съвършенство и просветление.
Създаването на дзен традиционно се приписва на Бодхидхарма, индийски принц, станал будистки монах, вероятно в началото на V век. За него се смята, че пристигнал в Китай, за да учи на „специално предаване извън писанията”, което „не се основава на думи”. Някои учени смятат, че Бодхидхарма не е реално съществувала личност, а е комбинация от различни исторически фигури, живели през няколко различни столетия.
След пристигането си в Китай Бодхидхарма посещава Гуанджоу и Лоян, където прекарва девет години в мълчалива медитация и става известен като „гледащият в стената брахман”.
Други източници свързват възникването на дзен с Цветната проповед. Според тази легенда Буда Гаутама (индийският духовен учител, поставил началото на будизма) събрал един ден своите ученици за т. нар. дхарма разговор, търсещ да изясни порядъка на мирозданието. Когато се събрали заедно, Буда мълчал и някои решили, че той може да е уморен или болен. Буда мълчаливо въртял в ръцете си едно цвете и примигвал с очи. Няколко от неговите ученици се опитали да познаят какво означава това, но никой от тях не успял. Един от учениците на Буда, Махакашяпа, мълчаливо се вгледал в цветето и се усмихнал широко. Тогава Буда признал прозрението на Махакашияпа за правилно. По този начин чрез дзен се развива метод, който се концентрира по-скоро върху директното преживяване, отколкото върху рационалните вероучения или разкрити писания.
Основна практика при учението е медитацията, а целта й е човек да познае себе си и света и да се впише в ежедневния му ритъм по най-добрия начин. Твърди се, че дзен медитацията може да помогне на днешния забързан човек да усмири ума си и да се освободи от стреса, да твори и да бъде щастлив тук и сега, а не в миналото, не и в бъдещето.
Основен принцип на дзен школите е: влагайте сърцето и ума си във всичко, което правите, и го правете внимателно, за да постигнете добри резултати. Друг основен принцип е да се фокусираме върху момента, а не върху опасения за проблеми, неспирни притеснения за себе си и близки хора.
Така правят и монасите от клона на будизма Тхеравада, които всеки ден медитират при ходене – осъзнават всеки момент, когато кракът им стъпва или се отделя от земята. Или монасите от другия голям клон на будизма – Махаяна, които отхвърлят затъмненията (воалите) на ума: смущаващите чувства и неправилните възгледи. Така, когато човек не мисли за нищо извън конкретния момент, то той се освобождава от стреса и тревогите и живее по-пълноценно.
