Х авайската чудотворна икона на Богородица мироточи и лекува. В това са убедени хиляди хора, които са се поклонили пред реликвата и са намерили спасение. През годините има документирани случаи на хора, излекували се от слепота и други очни проблеми, рак, обсебване, парализа, бъбречни заболявания и смъртоносни вируси. Необяснимо за науката, но от 2007 г. иконата не спира да мироточи. Мирото, изтичащо от реликвата, е изключително ароматно. То се засилва по време на молитва, споделят хора, докоснали се до иконата. Към момента тя се съхранява в Хонолулу, Хавай, откъдето идва и името сред хората - „Богородица Хавайска“.
Иконата днес е богато украсена, но всъщност е най-обикновено хартиено копие на Иверската Св. Богородица, която се намира на Атон. Реликвата е изработена в печатница близо до Москва и е една от онези, продавани за по няколко рубли в църквите. Малко след закупуването й от една църковна книжарница в Торонто започнали редица знамения и чудеса и дома на Нектарий Янгстън. Чудотворната икона е подарена от свещеника Анатолий Льовин на иподякон Нектарий за един негов имен ден през 2007 г. Сърбинът заедно с жена си се грижел за храма. В един момент в дома му започнало да мирише на рози. Ароматът идвал от посоката на домашния параклис. Първото, което иподяконът забелязал, е, че на една друга икона на Иисус Христос на кръста започнало да се стича малко мънисто течност точно около страничната рана на изображението, където „войникът Лонгин пронизва Иисус в ребрата с копие“.
Храмът в Хавай, където се съхранява чудотворната икона.
„Течността миришеше неописуемо сладко. С жена ми тогава не споделихме пред никого. С течение на времето капката засъхна и ароматът престана“, спомня си човекът. На празника Въздвижение на Кръста Господен знамението отново започнало. Нектарий забелязва невероятно силна миризма на рози у дома, в колата си, дори на работа. „Не можах да го обясня. Всичко ли беше в главата ми? Попитах жена ми и сръбската ми кума и те казаха, че не усещат нищо. Говорих с още няколко души, които посетиха дома ни, и те също казаха, че вероятно си въобразявам“, откровен е Нектарий. Но на празника зачатието на св. пророк Йоан Кръстител се случило ново чудо.
„Около 10:30 вечерта работех в офиса си, който е срещу нашия домашен параклис - ъгъла, в който сме сложили иконите си. Котката ми влезе в офиса и започна странно да души наоколо. Аз самият не помирисвах нищо. Котката отиде към иконите, стори ми се странно, защото това животно никога не се доближаваше до тях. А сега котката застана на задните си крака в опит да улови някаква миризма“, спомня си иподяконът. В този момент той също започва да долавя рози във въздуха. Приближава се и тогава усеща, че копието на Иверската Богородица мирише, сякаш в него има поне 300 цветя. Когато го взима, от него започва да капе свето миро. Младият мъж си спомня, че в онзи момент взел памуче, топнал го в мирото и започнал да се моли за тежко болната си сестра. Още на следващия ден тя се обадила развълнувана с новината, че и нейният лекар не може да го обясни, но панкреасът й, който напълно бил спрял да функционира, се е върнал към нормалното си състояние. Така вече диабетът й е под контрол.
Под Хавайската Богородица се слага памук, който редовно се напоява с миро, изтичащо обилно от иконата.
На следващия ден - 10 октомври, той занесъл иконата в черквата. По нея имало бегли следи от миро. Но щом отец Анатолий започнал да чете акатист в чест на Богородица, дебитът на чудотворната течност се усилил. Цялата църква се изпълнила с неземен аромат на рози. На празника Покров Богородичен (14 октомври по стар стил) иконата е разкрита за поклонение на миряните. Оттогава пред нея помощ са търсили не само православни християни (най-вече гърци, сърби, руснаци и българи в САЩ и Канада), но и хора от всякакви религии и националности. Всички, които се приближават до иконата, споделят, че усещат Божията благодат! А край нея се носи благоухание, дори да не тече миро.
Духовници изтъкват, че има особена символика в мироточенето на иконата, което се наблюдава все по големи християнски празници. Според едно тълкувание с проявата на чудотворство у тази икона Богородица е показала, че не е забравила своите чеда, дори да живеят далече насред Тихия океан. Поклонници коментират още, че в присъствието на тази икона човек изпитва такова изобилие от любов и радост, което не може да се обясни с нищо на света. Наистина неописуемо. Истинското значение на появата на иконата обаче е известно само на Бог, като времето вероятно ще разкрие всичко.
Чудотворната икона по време на обиколка из Северна Америка Храмът в Хавай, където се съхранява чудотворната икона. Под Хавайската Богородица се слага памук, който редовно се напоява с миро, изтичащо обилно от иконата.
Признаха я за чудотворна през 2008 г.
През юни 2008 г. „Хавайската” мироточива Иверска Богородица беше официално призната от Руската православна църква за чудотворна и достойна за почитание, където и да гостува по света. Оттогава тя е била в над 1000 църкви в Северна Америка, като до нея са се докоснали милиони хора в Съединените щати, Канада, Европа и по света. През 2014 г. „Панагия от Хавай“ е отнесена за поклонение в Грузия. Редица чудеса, включително изцелението на рак, са докладвани после в Грузинската патриаршия.
Чудотворната икона по време на обиколка из Северна Америка Храмът в Хавай, където се съхранява чудотворната икона. Под Хавайската Богородица се слага памук, който редовно се напоява с миро, изтичащо обилно от иконата.
Изцели своя пазител
Първоначалният „собственик“ на иконата, а в момента неин пазител, иподякон Нектарий служи на Хавайските острови. С него е свързано още едно чудо. В края на 2018 г. той се разболява тежко. Приеман е няколко пъти в болница заради реакция към предписаните му лекарства. Вследствие на тежкото си диабетно състояние губи зрението на лявото си око, като започва да губи зрението и в дясното. Вече трудно можел да изпълнява задълженията си и му било невъзможно да чете имената на хората, за които трябва да се моли. Тогава една нощ сънува странен сън.
„Сънувах, че седя в една стая, четях книга, а отдясно беше седнала до мен млада жена, усмихната, с ръце, сгънати в скута. Това беше Божията Майка. Погледнах я и тя се усмихна, почувствах усмивката й. Пълно, пълно спокойствие. И тогава се събудих. Това беше. Нищо повече, нищо по-малко не се случи. Само спокойствие. Инстинктивно се пресегнах към телефона, за да видя колко е часът. Беше рано. Тогава разбрах, че не си сложих очилата, в този момент започнах да ги търся, знаейки, че без тях не мога да видя нищо. И тогава осъзнах, че нещо е различно, виждам всичко и без очила. В състояние на шок сграбчих Библията си, отворих я и ясно видях пасажа пред очите си, който беше 2 Кор. 5:7 „понеже с вяра ходим, а не с виждане“.
