В България има манастири, които не се радват на общонационална известност. Но за местните хора те са били стожер на християнската вяра и българския дух. Такъв е и Устремският манастир „Света Троица“ в землището на едноименното село в близост до Тополовград.
Според османски документи обителта води началото си от XIV век. Съществува хипотеза, че тя е била основана от отшелници, привърженици на прочутата исихастка философска школа на Григорий Синаит, който е изградил свой манастир в Странджа. През XI-XII век обаче над манастира е съществувала скална църква, наречена „Вехтата църква”, известна по-късно и като „Каракольовата дупка“, за чиято връзка с манастира съществува легенда.
Всеки може да си налее от лековитата вода на манастирската чешма.
По време на иконоборството във Византия (725-843 г.) в пещерата тайно се събирали на молитва християни от района и криели в нея две икони на апостолите Петър и Павел и на Светата Троица. Един ден старец козар сънувал, че при него идва свети Петър, носещ в ръце ключове, и го попитал защо държат иконите в пещерата. „Тук се събираме и се молим – отвърнал козарят и добавил: – А ти кой си?”. „Аз съм свети Петър, който отваря и затваря църквите”. „Дай и на мене един ключ и аз да отворя една църква” – примолил се старецът. Свети Петър му дал, той продал козите и с помощта на местното население издигнал черквата „Светите свети Петър и Павел”.
В края на XVIII и началото на XIX век в манастира са намирали подслон легендарният Индже войвода и неговият съратник Каракольо, Христо войвода, Даалъ Стоян, Гарабчи Георги, Кара Добри, Ангел войвода и др. През 1812 г. Христо войвода, оттегляйки се от хайдутството, се замонашва под името Хрисант и става игумен на манастира до 1813 г., когато умира. Той влага всичките си пари за преустройството на църквата и разширяване на манастирския комплекс, построени били двете чешми в двора му. По това време при манастира се събирали ежегодно най-добрите майстори на музикални инструменти и свирачи от района, за да изберат дърво за клепало. В светата обител имало 12 дървени клепала, за чиято мелодичност се говорело чак в Одрин и Лозенград.
През 1818 г. епидемия от чума връхлетяла района и много хора потърсили спасение в манастира. В знак на признателност те направили дарения, с които били изградени хамбарът, готварницата и долните стаи. Те обаче през 1951 г. са обхванати от пожар и изгорели. През 1836 г. старата черква се срутва и на нейно място е построена каменната църква, която съществува и до днес и носи името „Света Троица“. Иконите в нея са от XIX век. В миналото Устремският манастир е разполагал с 10 чифта волове, 2500 овце и кози, 320 глави едър рогат добитък и коне. Той става приют за болни и сакати от цялата страна, като броят им достигал до 60-70 души.
Входът към Каракольовата дупка
Народни борби на храмовия празник
Всяка година на храмовия празник Света Троица край манастира се е провеждал голям панаир, на който идвали търговци от близки и далечни краища на Османската империя, от Гърция и дори от Египет. Продавали се всички видове селскостопански инвентар, добитък, хранителни стоки. Организирали се и народни борби, на които идвали борци от Одрин и Цариград. Днес манастирът „Св. Троица” е паметник на културата заедно с Каракольовата дупка. Всяка година на Петдесятница в околностите на манастира пак се провежда събор, на който се организират надпявания и борби, любим местен спорт с дълбоки традиции. Земите около манастира са обявени за природна забележителност през 1971 г.
