М нозина изследователи приписват невероятния възход на Китай от древността чак до наши дни с една от религиите в страната - конфуцианството. Нейният създател - Куну Циу (или Кун дзъ), е известен с латинизираното си име Конфуций. Той се смята за една от най-влиятелните личности не само в азиатската, но и в световната история и религия. Приживе е наричан учител на 10 000 поколения.
Конфуций е роден през 551 г. пр. Хр в държавата Лу (в днешната провинция Шандун), в семейството на дребен благородник, избягал от държавата Сун. Още като младеж работил в администрацията на Лу. Издигнал се до поста министър на правосъдието, когато навършил 53 г. След двегодишна служба на поста Конфуций го напуснал поради несъгласие с политиката на княза на Лу. Конфуций се върнал у дома и прекарал последните години от живота си в обучение на ученици и предаване на старите мъдрости чрез пет книги, наречени Петте класики.
Да се придържаш към мъдростта на традицията, но и да проверяваш дали издържа на времето и дали не е повлияна от егоистични интереси, е основната житейската мъдрост на мъдреца, наричан Учителя. Учението на Конфуций се основава на патерналистката концепция за държавата, където владетелят е Pater familias (Баща на семейството). Конфуций приема, че държавата е едно голямо сплотено семейство. Членовете на държавата са свързани един с друг така здраво и многостранно, както и членовете на семейството, където всичко се гради на уважението, предаността, доверието и отговорността един към друг.
Конфуций е бил осенен от редкия дар на мъдростта, надживяващ всяка епоха. Много от неговите мисли спокойно могат да бъдат съотнесени и към днешната реалност. Като например: „В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си“. „В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни. Както и „Проклятие е да живееш в интересни времена“ и „Трудно ще срещнеш човек, който, отдал три години на учението, да не желае да заеме висок пост“.
Храмовият комплекс, посветен на Конфуций, в родния му град
Разкри как да не работим и един ден
И днес максимите и словоформулите на Конфуций помагат на милиони земляни да осмислят и приемат реалността. Те са абсолютно актуални, защото са вечни - прозират в самата природа на човека, обществото и живота. Ето само малка част от тях:
- Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.
- Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.
- Благородният човек предявява претенции към себе си, обикновеният - към другите.
- В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес - за да смаят другите.
- Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.
- Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.
- Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка беда.
- Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.
- Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.
- Само най-мъдрите и най-глупавите не се поддават на обучение.
- Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.
- Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението - това е най-благородният път, пътят на подражанието - това е най-лекият път, и пътят на опита - това е най-горчивият път.
- Човекът е човек, когато е закусил.
- Продавачът на идоли не се кланя на боговете - той знае от какво са направени.
- Мислиш ли различно - развиваш, мислиш ли логично - поправяш, грешиш ли - се научаваш, но само съчетани, водят до прогреса.
