В света има навярно стотици храмове и манастири, посветени на Света Екатерина, чиято памет почетохме в сряда. Но най-древният и прочут от тях е този в днешен Египет.
Тук, в подножието на планината Синай, според Стария завет Мойсей е получил Десетте заповеди от Бог. Най-свещената част на манастира е голям жив храст, за който се твърди, че е легендарният неизгарящ къпинов храст, който е видял самият Мойсей. През IV век императрица Флавия Юлия Елена – майката на Константин Велики, построила “Параклиса на горящия храст“ в чест на смятания за величествен храм.
Само древните книги в библиотеката са над 3300.
В годините между 548 и 565 г. византийският император Юстиниан Велики заповядал построяването на манастир, посветен на Света Екатерина. Той никога не е бил разрушаван или ограбван през цялата си история, което го прави един от най-старите все още активни християнски манастири в света. Но той е наистина уникален с факта, че той е дом и на най-старата постоянно действаща библиотека в света. В нея е запазена втората по големина в света колекция от ранни текстове и ръкописи на различни световни и местни езици. Единствено Ватиканската библиотека е тази, която превъзхожда манастира по отношение на броя запазени ръкописи. Иконите са над 120, ръкописните книги са повече от 3300 на брой, плюс над 1700 свитъка, 5000 старопечатни книги, документи и грамоти. Две трети от ръкописите са написани на гръцки език, останалите на арабски, сирийски, грузински, арменски, коптски, етиопски, латински и славянски езици. В манастира се пазят и много други раннохристиянски съкровища, които могат да бъдат видяни само тук. Най-ценни са намиращите се тук икони и мозайки по стените, както и много богослужебни предмети, представляващи най-богатата и пълна колекция от раннохристиянски икони в света. Повечето от тези икони датират от VI век, като някои може би са създадени още по-рано.
Синайският псалтир - староблъгарски текст на глаголица
Някои от редките ръкописи в колекцията на манастира включват липсващите части от ръкописното копие на гръцката Библия от IV век и ръкопис от 4-ти век, включващ четирите канонични евангелия от Новия завет на сирийски. Библиотеката съхранява и първите печатни издания на Омир (1488) и Платон (1513 г.), комедиите на Аристофан (1498), Великият етимологичен лексикон на гръцкия език (1499) и Суда (1499 г.).
Манастирът „Света Екатерина“ е център на независима православна църква на Синай, оглавявана от архиепископ. Сред игумените на манастира е бил византийският философ Йоан Лествичник, който в края на VІІ в. е провъзгласен в сан архиепископ, а през VІІІ в. всички християни на Синайския полуостров са се намирали под юрисдикцията на синайския игумен архиепископ. През византийския период манастирът става един от най-важните центрове на християнското монашество. Подвизите на синайските отци – преподобните Георги Синаит и Зосима, епископ Вавилон Египетски и др. – са описани в съчиненията на Йоан Мосх в началото на VІІ в. Литературните и епиграфски данни сочат, че повечето от монасите са били от Египет, Сирия и Палестина и само някои от тях от Армения, Балканите и други части на християнския свят. По време на кръстоносните походи през 1099–1270 г. манастирът е в разцвет. Синайският орден на кръстоносците охранява поклонниците и броят им значително нараства. В периода ХІІ–ХІІІ в. манастирът вече бил е обитаван от 100 монаси и 50 послушници.
Codex Sinaiticus e най-ранният известен ръкопис на християнската Библия, съставен през IV век.
Най-известният синайски монах Григорий Синаит (ок. 1275–1346 г.), грък от Смирна, един от водещите идеолози на византийския исихазъм, е живял в манастира около 10 години. В житието му са отбелязани тесните връзки на Синай с православните християни на Балканите. В манастира „Света Екатерина“ известно време като монах се е подвизавал и Филотей Кокин (бъдещият константинополски патриарх). Сред игумените на манастира е бил византийският философ Йоан Лествичник, който в края на VІІ в. е провъзгласен в сан архиепископ, а през VІІІ в. всички християни на Синайския полуостров са се намирали под юрисдикцията на синайския игумен архиепископ.
Една от най-големите ценности, съхранявани в обителта, е копие на „Ахтинаме“ (указ) на пророк Мохамед, обявяващ манастира за неприкосновен. Според преданието, че оригиналната грамота била взета от султан Селим І след завоюването на Египет, да помнят наследниците му завета на Пророка. Повечето учени смятат този документ за фалшификат. Но исторически факт е, че и под властта на египетските халифи, и по-късно на османските султани синайските монаси запазват своята автономия и свобода на вярата. Манастирът не е бил никога опожаряван или разграбван, защото се намирал под специална охрана. Тя е била поверена на бедуини от племето джабалия. Самите те твърдят, че са преки потомци на 200-та воини и техните семейства, изпратени в Синай от император Юстиниан за изграждането на манастира и неговата защита. В края на VII век те приемат исляма, но остават и ден днешен верни на мисията на предците си.
Стенописите на параклиса на библиотеката
Ангели погребват Света Екатерина
Манастирът не случайно носи името на Света Екатерина (287-305). Близо до него е планината Кармел, където според легендата тялото на великомъченицата от Александрия е било погребано от ангели. Тя е била сред най-високо образованите жени на своето време и тайно приема християнството от своята майка, която я изпраща при духовник, който да я покръсти в християнството. Бидейки изключително амбициозна, Екатерина се среща със самия император, (вероятно Максимиан, Максимин II или Максенций), надявайки се да го убеди, че действа несправедливо спрямо християните и трябва да прекрати гоненията спрямо тях. Императорът я изпраща в тъмничен затвор заради разпространение на християнската вяра, след като Екатерина успява да привлече на своя страна дори жената на императора. В затвора тя също обръща в християнството всички, които я посещават. За това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, независимо многократните си опити и в крайна смета я обезглавяват.
Икона на Света Екатерина в Синайския манастир
Текстове от презвитер Козма и Климент Охридски са сред уникатите
Основна част от Синайската славянска колекция съставляват български ръкописи от ХІV в., сред които с най-голямо значение е празничният Миней, съдържащ редица оригинални служби от периода на Първата и на Втората българска държава – служби за Свети Кирил Философ, Свети Климент Охридски, Свети Иван Рилски, Света Петка Търновска, Свети Михаил Воин. Ценни ръкописи от ХІІ–ХІІІ в. са Добромировото евангелие, Псалтир на Димитър. Но един от най-интересните ръкописи в Синайската сбирка е сборникът, писан от български и руски книжовници от ХІІ–ХІV в. Той съдържа слово от Лествицата на Йоан Синайски, Слово за слизането на Йоан Предтеча в ада от Евсевий Александрийски, Сказание за дванадесетте петъка слова за покаянието и Страшния съд, части от Посланието на цар Авгар, Откровение Варухово и Паралипомена Йеремиева, част от Беседа против богомилите на презвитер Козма, Псевдо-Златоустово слово за Второто пришествие, Прение на Иисус с дявола и Слово за Неделя Месопустна, смятано за дело на Климент Охридски .
