П о света има много реликви, но една е жива вече хиляди години и продължава да расте още от старозаветните времена. Това е къпинов храст, известен в християнството като неопалимата къпина. Според преданието Бог се явява на Моисей под формата на този горящ храст като знак Свише и известие, че той е избран за пророк.
Вярва се, че издънка от тази къпина все още продължава да расте в манастира „Света Екатерина“ в Египет. Построен между 527 и 565 г. от византийския император Юстиниан I, това е най-старата непрекъснато действаща християнска обител от основаването си до днес. Самата къпина расте по чуден начин в двора и излиза от стената на храмовия олтар. Има сведения, че тук е имало параклис „Св. Елена“, основан от майката на Константин Велики, когато дошла да търси реликви от времето на Иисус и старозаветните времена. По-късно Юстиниан прави градеж около растението, разраснал се до цял манастир. Има прелюбопитно сведение, според което императорът изпратил войници от района на Черно море (Понт) за охрана на манастира. Днешните бедуини са потомци на тези понтийски гърци. Параклисът е облицован със сини порцеланови плочки с флорални мотиви.
Когато аз ходих там през 2021 г., все още бе карантина заради коронавируса. Монасите допускаха навсякъде да се ходи, само не и в главната черква, където се пазят много древни икони.
Самата къпина расте в двора, но е оградена от мрежа заради хилядите туристи, стичащи се тук ежегодно. Една монахиня от манастира в ямболското село Кабиле обаче успя да измоли за своята обител листенца и част от неопалимата къпината. Желанието й бе уважено и тя получи този безценен за всеки християнин дар.
Самият манастир е разположен на 1570 м надморска височина. Нарича се още Синайски по името на планината, в чието подножие се издига. В светите книги планината е наречена Хорив. Когато Моисей е бродил по тези земи, тука всичко е било пустош. Когато стигнал до къпината, Бог му казал да спре и да се събуе, защото това място е свято. “И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света". В манастира има една икона, на която е показан този момент. При явяването на Господ къпината е пламнала. Нарича се неопална, защото нейният огън е светил, но не е изгарял. Нещо подобно на Благодатния огън, който всяка година слиза на Великден на Божи гроб.
В наши дни манастирът се управлява от гръцки монаси, иначe статутът му е на автономен под патронажа на патриарха на Йерусалим. Стените му, направени от гранитни блокове, на места с височина до 20 метра и дебелина от два до три метра, никога не са били обсаждани, а манастирът никога не е бил разграбен. Ето защо тук се пази втората най-богата библиотека от древни ръкописи след Ватикана. Има невероятна колекция от икони, 12 от които са рисувани с восъчни бои през VI век. Една от най-големите реликви са мощите на Св. Екатерина. Те се съхраняват в сребърен ковчег - дар от руския император Александър II - Цар Освободител в 1860 година. В манастира се пази и първата икона на Иисус Христос, наричана Пантократор (Вседържител). Поклонниците получавали за спомен сребърен пръстен с монограм АК или Света Катерина.
Тука Господ дал 10-те Божи заповеди
От Синайския манастир тръгва поклоническият маршрут към връх Моисей (висок 2240 м ) - свещена територия за три религии - християни, юдеи и мюсюлмани (Джебел Муса).
Там според библейския текст пророкът е получил скрижалите с 10-те Божи заповеди. За да стигнете догоре, се тръгва вечерта заради голямата жега. Половината маршрут се минава с камили, а другата половина пеша. Аз тръгнах към 23:30 и стигнах чак по изрев-слънце. Горе изгревът е невероятен. На върха има православен храм „Св. Троица“. В скалите е оформена една вдлъбнатина, където според преданието е стоял Моисей. Вярва се, че човек може да получи опрощение на всичките си грехове на върха на Синайската планина. Но има един важен момент, който туристите забравят. За да се случи това, те трябва да се покаят искрено.
Музеят пази най-древната Библия и Лествицата
Опашка от туристи обикновено се вие пред музея на Синайския манастир. Там има безценни реликви. Една от тях е най-старата ръкописна Библия. Тя датира от IV век, което е изумително.
Св. Йоан Лествичник е бил игумен на манастира. Тук той пише прочутата книга “Лествица” (или “Стълба към Небесния Рай”). Тя е трябвало да послужи за духовно ръководство за монасите от поверения му манастир. Тази книга описва 30-те стъпала (добродетели), които душата трябва да изкачи, за да достигне Небесното царство. В арабския препис може да се види изображение на душата на човека и стълбата към Рая. Ангелите помагат на душите по пътя им нагоре, а демоните ги бутат с изкушения, за да паднат от стълбата.
Хаджи Георги Китанов
