М ного от българските народни обичаи са сходни с тези на другите славянски и въобще европейски народи. Но един от тях е без аналог - огненият танц на нестинарите, подготовката за който започва още от 21 май - празника на Светите Константин и Елена. В повечето странджански села обаче се спазва прастарият обичай да се танцува на 3-ти или 4 юни, когато е бил празникът на светиите по стар стил.
Икони
Подготовката на събитието започва още от ранни зори с „обличане“ на нестинарските икони. Поставя се яркочервен плат, обшит със стари сребърни пари и украсен с цветя. Провежда се шествие из селото, а иконите се носят към аязмо в чест на светиите от трима юноши, след което се провежда ритуално измиване на дръжките. Водата от аязмото се счита за лековита през цялата година. Привечер епитропът (църковен настоятел) и нестинарите отиват в параклиса на Св. св. Константин и Елена, където се молят пред иконите. След като иконите са осветени и селото е обиколено, нестинарите се прибират в параклиса (наричан и конак). Там те прекарват времето до вечерта и слушат непрекъснатото биене на тъпан, след което изпадат в транс.
Кръстосване на жаравата
В същото време на площада се пали огън, който се поддържа от най-стария нестинар или нестинарка, които са на възраст, при която вече не играят. Достигайки жаравата с танца си, нестинарите навлизат в кръга с подвиквания. Носят в ръцете си икони, кърпи, кандила. В огъня първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц. Ако е жена, тя навлиза в огнения кръг с пронизителен вик. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на светите Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания, които касаят селището или цялата държава. Когато приключи ритуалът, всички се хващат около жаравата на Костадинското хоро за здраве.
В някои селища обичаят продължава два дни, като на втория ден отново се изпълнява ритуален обход. Юношите и иконата влизат във всеки дом за здраве, докато на мегдана на селото се играе хоро. Там нестинарите отново изпълняват своя танц на фона на обредна музика, но вече не върху жарава.
Дядо Славейков пръв описал феномена
Първото свидетелство за феноменалния обичай нестинарство е публикувано през 1866 година от Петко Славейков. Днес повечето български и гръцки етнографи разглеждат тази традиция като остатък от древния оргиастичен култ към Дионис. В известното за култа към Дионис обаче липсват каквито и да е данни за танцуване на жреци върху жарава. Други автори се опитват да го обяснят с по-късна традиция на богомилите. Има теория, че те са били повлияни от зороастрийския култ към огъня. Трети изцяло отхвърлят древния произход на нестинарството, позовавайки се на липсата на сведения за такъв обичай до средата на XIX век. Днес обичаят е запазен само в три села в Странджа - Българи, Кости и Бродилово в община Царево, като се смята, че в автентичния си вид той се изпълнява само в България. В Гърция нестинарството се практикува в няколко села в Егейска Македония, населени от потомци на гръцки бежанци от Тракия. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.
