М ного често при обстоен преглед на гърдите в домашни условия се случва жена да си напипа бучка. Това се случва при всяка трета-четвърта. При повечето от тях обаче тези образувания са доброкачествени – фиброаденоми, кисти, дуктални папиломи, хиперплазия, което не налага оперативна интервенция, но е предпоставка за активното им наблюдение. Това заяви пред „Здраве с Телеграф“ д-р Цветелина Иванова, лъчетерапевт в КОЦ – Бургас. Проблем е възможно да има, когато бучка в гърдата или в подмишницата е твърда, подвижна или фиксирана. Тя се характеризира с това, че е неболезнена, може да расте, а зърното да хлътва навътре. Може да има подуване на гърдата, зачервяване или портокалова кожа и/или да има изтичане на секрет от зърното – кръв, а то може да е променено и разранено. Наблюдава се промяна в размера и формата на гърдата.
Образувания
При млади жени преобладават кистите. Те обикновено са безсимптомни, откриват се случайно при самоизследване и изчезват без лечение. Изпълнени са с течност и при възпаление могат да са болезнени. Фиброаденомите обикновено се срещат между 25-35 години, плътни са, растат бавно и не се превръщат в карцином. Те са капсулирани и подвижни при преглед. По преценка на хирурзите, ако формациите са по-големи, се налага оперативно отстраняване – ексцизия, обясни специалистът. Фиброкистозната мастопатия пък е един от най-често срещаните доброкачествени процеси на млечната жлеза. Характеризира се със структурно преустройство на гърдите, което е хормонално обусловено, т.е. се влияе от месечния цикъл. Това е така, защото след 30-годишна възраст настъпват възрастови изменения и жлезната тъкан се замества от фиброзна тъкан. Тъй като нивото на естрогена намалява, промени като болезненост са нормални в този период. Повечето жени често се оплакват от напрежение и тежест в гърдите. Лечение се налага при силна болка и е свързано с облекчаване на симптомите. Използват се противовъзпалителни медикаменти, антиестрогенни препарати, витамини А, Е. По отношение на самоизследването – то е добре да започне след 20-годишна възраст и да се осъществява поне веднъж месечно. По-добре е да го правим седмицата след края на менструацията. Самостоятелна проверка на гърдите е важна част от мероприятията за ранна диагностика на карцинома на гърдата. Жените, които нямат менструация, да го правят веднъж месечно.
Най-често
Онкологичните заболявания са социално значими заболявания, твърди лъчетерапевтът.
„Ракът на гърдата е най-често срещаното злокачествено заболяване при жените в световен мащаб, като за съжаление в България представлява над 25% от новодиагностицираните случаи и се нарежда на едно от челните места по смъртност от рак”, заяви д-р Иванова. Тя поясни, че заболеваемостта от рак на гърдата се увеличава с напредване на възрастта след 35 години и достига своя пик в 65-70-годишна възраст. Общата 5-годишна преживяемост достигат до 95%, когато карциномът е диагностициран в начален стадий, т.е. преди да се разпространи извън гърдата. И все пак в България често ракът на гърдата се диагностицира, когато е напреднал, което представлява предизвикателство за пациентите и техните лекуващи лекари за благоприятен изход от заболяването. Целта е пациентът да живее пълноценен живот, а заболяването да бъде в хронична форма. Това е напълно постижимо благодарение на различните терапевтични опции – хирургия, лекарствено лечение (имунотерапия, прицелна терапия, системно лекарствено лечение, ендокринна терапия) и лъчелечение, като комбинирането им води до излекуване или контролиране на заболяването.
Полезни съвети
По време на душ с лосиона за тяло прегледът на гърдите става по-лесен. Необходимо е да разделим гърдата на зони с център зърното. Всяка зона се палпира с върха на пръстите и внимателно притискаме към гръдния кош. При малки гърди може в изправено положение, а при по-големи – в легнало, като не трябва да пропускаме и подмишниците.
След като прегледате едната гърда, направете същото и с другата. Ако напипате бучка или не сте сигурни, че е бучка, не се колебайте да посетите лекар. Не се притеснявайте, ако ви изпрати на мамограф. Той прави рентгенова снимка на гърдите, за да помогне на лекаря при диагностицирането на рак. Рентгеновата снимка показва подробности за аномалиите, включително всеки много малък растеж, който не може да бъде открит чрез палпация на гърдата, особено при жени в напреднала възраст.
Рисковите фактори
Фамилната обремененост – роднини от първа линия, като майка, сестра или няколко членове на семейството с рак на гърда или яйчник, е сред водещите рискове за среща със заболяването, обяснява лъчетерапевтът от КОЦ – Бургас, д-р Цветелина Иванова. На следващо място е възрастта – рискът се увеличава след 50-годишна възраст. Ранната менструация (11 години) или късна менопауза (след 52 години) също може да бъде фактор. Мутации в определени гени може да станат причина за появата на рак, както и провеждано лъчелечение в областта на гръдния кош. Специалистът обясни, че намалената физическа активност и затлъстяването водят до повишаване на хормоналните нива в тялото – основно естроген, това от своя страна е рисков фактор за поява на рак на гърда, яйчник. Хормоналните таблетки (противозачатъчни, заместителна терапия), приемани продължително, увеличават риска. Жените, които не са раждали и не са кърмили, или са с първо дете след 35 години, също са застрашени, както и хората, които пушат или пият алкохол.
Какво покрива здравната каса
Д-р Цветелина Иванова от КОЦ – Бургас, разкри какво покрива здравната каса. Общопрактикуващият лекар може да назначи „Ехография на млечна жлеза“ и „Мамография на млечни жлези“ при профилактичен преглед, който е задължителен за всички здравноосигурени лица и се извършва един път в рамките на календарната година. Изследванията се назначават в зависимост от възрастовата група, в която попадат лицата – за жени от 30- до 50-годишна възраст – „Ехография на млечна жлеза“ – веднъж на 2 години; за жени от 45 до 69 години, включително „Мамография на млечни жлези“ – веднъж на 2 години. По преценка на общопрактикуващия лекар е възможно двете изследвания да бъдат назначени едновременно на жена на възраст от 45 до 50 години. Личният лекар може да назначи по преценка и при необходимост „Ехография на млечни жлези“ и „Мамография на млечни жлези“ извън задължителния профилактичен преглед, когато посещението е по повод на остро или хронично заболяване.
Владимир Христовски
