М арш в прослава на инвалидите от войните е създаден в Русе през 1930 г. Музиката е написана по текст на Любомир Бобевски от композитора Камен Луков, сам пострадал тежко при Дойран и останал за цял живот с трудноподвижна ръка. За пръв път този марш е изпълнен в София на конгрес на военноинвалидите и военнопострадалите. Оригиналната партитура се съхранява в личния фонд на Камен Луков в Научния архив на БАН.
Д-р Надежда Цветкова
Това разказа пред „Телеграф“ д-р Надежда Цветкова, архивист и председател на дружеството „Военноинвалид“ в Русе, което е част от Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. Сигурно някои се питат как може в днешно време да съществува подобна организация, когато от последната война са минали осем десетилетия, но е факт, че в този съюз днес членуват над 4200 души, а само в русенското дружество са около 100 – пострадали в казармата, при военни мисии, техни съпруги, членове на семействата на загинали. Самата Надежда Цветкова е съпруга на военноинвалид.
Последствия
Балканската и Междусъюзническата война оставят хиляди българи инвалиди – без ръце, крака, ослепели, оглушели, със скършен завинаги живот. Много от тях нямат шансове да създадат семейство и да оставят потомство, което прави съществуването им още по-тежко. В Царство България тогава никой не е бил подготвен да помага на тези съсипани хора да продължат по някакъв начин живота си.
Карта със снимка на инвалид от Балканската война, ранен в сраженията при Бунар Хисар. Държавен архив Русе, ЧП 630
„За да защитят правата си и търсейки изход от тежкото положение, в което се намират, военноинвалидите се сдружават и създават в София през 1913 г. първото в страната дружество „Инвалид“. Освен осакатените войници и офицери в него членуват вдовици, сираци, родители на загинали“, обясни д-р Надежда Цветкова.
В страната се учредяват и други дружества и към края на 1914 г. те вече наброяват 20. Но и българското общество се съвзема. Общините започват да теглят заеми, за да подпомагат пострадалите от войните. Русенската община с кмет Стефан Огнянов е първата от големите общини в Царство България, която през 1913 г. тегли заем от над 200 000 лева за подпомагане на осакатените, вдовиците и децата на загиналите.
Заявление за отпускане на помощ на Ст. Рибаров, инвалид от Балканската война. Държавен архив Русе, ф. 163К
„На 29 май 1915 г. се провежда първият учредителен конгрес и се създава Съюз на дружествата „Инвалид“ в България. Започва да се издава и вестник „Български инвалид“. Съюзът поема грижата за осигуряване на пенсии на пострадалите, за приемане на допълнително подпомагане, за намиране на работа. Получават и някои придобивки, като намаление на цената при пътуване с влак, при купуване на лекарства и др. Предлага им се по-лека работа – като продавачи на билети, на тютюн, без да ги облагат с налози, каквито има за другите“, казва председателката на дружеството.
Фердинад I
Като върховен главнокомандващ на българската войска Негово величество цар Фердинанд I поема патронажа на организацията, а след него – цар Борис III и цар Симеон II. Девизът на съюза е „Всичко за България“ и той не е променян досега.
Камен Луков собственоръчно е написал, че маршът е създаден в Русе. Научен архив на БАН, ф. 22К
През 1930 г. военният диригент и композитор Камен Луков е капелмайстор на духовия оркестър в Русе. Той е участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война с музикантския взвод. Ранен е и сам изпитва на гърба си тежката съдба на военноинвалида. За да повдигне духа на тези страдащи хора, той пише музика към текст на Любомир Бобевски и творбата се превръща в марш на военноинвалидите.
Оригиналната партитура на марша на военноинвалидите. Научен архив на БАН, ф. 22К
„Камен Луков е написал собственоръчно на оригиналната партитура, че маршът е създаден в Русе: „Марш за мъжки хор на „Инвалидите в България“ (музика от инвалида К. Луков), гр. Русе, 11- VI-1930 год.“ Смяташе се, че творбата е изпълнена за първи път в Русе, но това всъщност е станало в годината на създаването й на конгрес в София“, обясни д-р Цветкова.
Лотария
През 1923 г. организацията е преименувана на Общ съюз на инвалидите, вдовиците, сираците и родителите на убитите във войните. През 1928 г. е отправен призив към българския народ за построяване на Дом-паметник на инвалидите. Организирана е общонационална лотария за набиране на средства и се призовава всеки да даде толкова, колкото може и желае. Строежът започва през 1941 г. През 1950 г. новата власт решава, че няма нужда от съществуването на съюза и той е закрит.
„Конфискувано е имуществото му, възлизащо на 500 млн. златни лева. Министерството на социалното подпомагане започва своята дейност с част от тези пари. Организацията е имала жезъл, който е изгубен при конфискацията. Така е сложен край на една родолюбива организация, създала си име в обществото“, обясни председателката.
Дружество „Военноинвалид“ е възродено през 1983 г., а седем години по-късно инициативен комитет провежда възстановителен конгрес на закрития съюз. Дейността на организацията е подновена под името Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите.
Марш на инвалидите в България
Дълг свят ни повика
в борбите люти с враг
жесток.
С надежда литнахме велика
и с вяра на Българския Бог.
Едни загинаха достойно
с песни родни на уста
и спят те днеска сън спокойно
посред полето на честта.
И върнаха се някои здрави,
а други в боя – като нас,
изгубиха ръце корави,
нозе, очи и слух, и свяст.
Ний паметници днес сме живи,
кои на нашите деца
към подвиг и дела красиви
ще сгряват младите сърца.
ДА – Русе, ЧП 1458
Жанета Йорданова
