Н азарет бил някога малко, но китно градче в Галилея. Околностите му били живописни. Финикови, нарови и смокинови горички покривали заобикалящите го планински хълмове. Ниви и градини пъстреели, а по слоговете и край пътищата ухаели полски цветя. Съвсем близо, под хълма, се намирал единственият бистър извор, от който със стомни на глава жените носели вода.
Домът на Йосиф
Сред гъсто разположените къщи правела впечатление една ниска спретната къщичка. Ред и чистота царели в нея, а в малкия двор ухаели свежи цветя. Птички в ранно утро заливали с песни клоните на старата смокиня. Толкова било тихо, че се чувало жуженето на пчелите. Само от време на време проехтявал удар на чук от дърводелската работилница. Там живеела Светата Дева Мария със своя сродник и покровител - стария дърводелец Йосиф. Там растял и Малкият Иисус.
Само Светата Дева и старецът Йосиф знаели и пазели тайната за Неговия божествен произход. А всички от градчето виждали в Него само необикновено добро дете.
Първото чудо
Малкият Иисус помагал вкъщи. В свободното време обичал да се разхожда из околностите на градчето. Една привечер тръгнал сам. Като излязъл от дома, видял, че едно цветче, прекършено от буря, вехнело. Той го погалил с ръчичка, и то веднага се освежило и разперило листенца. О, колко чудно е това! То не би учудило никого, ако хората знаеха, че Той е Божият Син.
Помирител
Като излязъл от градчето, срещнал две жени, които носели вода от извора. Поздравил ги любезно и отминал, а те заговорили.
- Това дете е много добро. Друго като него няма в Назарет. Като го срещна, и само като повдигна поглед, нещо олеква на душата ми. Добрината и особено детската, много ободрява и успокоява - казала едната. А другата добавила:
- Баща ми разказва, че веднъж много се ядосал на съседа, който му откраднал едно агне. В гнева си решил да отиде и да го набие. Тръгнал, а срещу него детето Иисус. Още като срещнал погледа му, усетил, че сърцето му омеква. Разкаял се за решението си и дори намислил да му подари агнето, след като съседът му признаел, че го е взел.
- Вълшебната молитва
- Добрината на детето Иисус правела впечатление и на други хора, но никой не се досещал, че Той не е обикновено дете.
Малкият Иисус навлязъл в горичката. Като останал далече от хорските погледи, решил да се помоли на Своя Небесен Отец. Молитвата му била толкова пламенна и чиста, че осветила всичко наоколо.
Долитали птици и кръжели над Него. Идвали и диви животни, които ставали кротки като агънца. Горският поток запявал най-звънката си песен. Светът наоколо се преобразявал.
След молитвата Той събирал плодове. С две пълни торби с нарове и смокини тръгвал по обратния път. Раздавал на всеки срещнат. Научили за това стари бедни хора и Го чакали в края на града.
С плодовете Той раздавал светла радост. И децата Го обичали. С Него в игрите те не стигали до викове и разправии. Мир разнасял Малкият Иисус, откъдето минел.
Само Майка Му разбирала това и си спомняла песента на ангелския хор, който пеел над Витлеемската пещера. Тази песен вестяла мир на земята и обич между хората.
Из „Учебник по вероучение“ от монахиня Валентина Друмева
