С вети мъченик Бонифаций, чиято памет църквата отбелязва на 19 декември бил роб на богатата и знатна римлянка Аглаида. Двамата били християни, но само по име, защото живеели в грях, предавайки се на своите плътски страсти. В един момент Аглаида се разкаяла и поискала да придобие мощи от един пострадал за вярата си.
„Ако получа желаното – казала тя, – ще построя църква в името на светеца, който ще ми бъде ходатай и застъпник пред Бога”, обещала римлянката. Повикала своя любовник Бонифаций и му наредила да отиде в източните страни, където тогава имало силно гонение против християните от император Диоклециан. Бонифаций, като изслушал заповедта на господарката си, взел, че се пошегувал със следните слова: „А ако аз не намеря мощи и мене самия убият? Ще приемеш ли ти с чест моето тяло?”
На много икони светецът е изобразен заедно с господарката си Аглаида.
Угодно било на Бога да призове към Себе Си и Бонифаций, а предприетото от него пътешествие да направи за него път на спасение. Бонифаций също взел да размишлява за подвизите на светите мъченици, за благочестивия живот на истинските християни, а в същото време се замислил и за своя разпътен живот. Страх се пробудил в душата му, той започнал да се кае за греховете си пред Бога и Го молел за помощ, за да изправи своя живот. В такова състояние на духа Бонифаций пристигнал в киликийския град Тарс. Но когато със своите спътници той влязъл в града, народът на тълпи се трупал на един от площадите да гледа как убиват християни. Бонифаций, без да си почине, затекъл се на площада. Тук множество християни търпели най-жестоки изтезания. Но въодушевени от пламенна вяра, проявявали изумително търпение, а лицата им сияели от радост.
Бонифаций гледал техния подвиг и сърцето му се разпалвало. Веднага той се хвърлил към тях и взел да ги прегръща, като викал: „Велик е Богът на християните, Който дава сила на Своите раби!” Той целувал нозете на светите мъченици, възхвалял ги, искал от тях да се помолят за него. Като видял това, съдията повикал Бонифаций и запитал кой е той.
– Християнин съм – отговорил Бонифаций.
Съдията повторил своя въпрос. Бонифаций пак изповядал своята вяра. Тогава съдията започнал да го заплашва с изтезания, ако не се съгласи да се отрече от вярата си. Бонифаций обявил, че е готов да страда за Името Христово. Започнали да го мъчат, а той се радвал и благодарял на Бога, че го удостоил да страда със светите мъченици. Бонифаций непрестанно прославял Името Господне. Най-после съдията заповядал да му отсекат главата с меч. Бонифаций с молитва предал Богу душата си. Това станало в 290 г. Тъй като Бонифаций много пиел, днес се вярва, че молитвите към неговите икони помагат на хората да се отърват от зависимостта си към алкохола.
Църквата Свети Бонифаций в Рим, където се пазят мощите на Свети Бонифаций и Света Аглаида.,
Откупуват тялото му за 500 жълтици
Докато Бонифаций предвал Богу дух, спътниците му отдъхвали в странноприемницата. Като знаели неговия нетрезвен живот, те отначало не особено се безпокоели за липсата му, смятайки, че той пиянства и се весели някъде с разпътни жени. На другия ден отишли да го търсят по града, но напразно. На третия ден пак тръгнали да го търсят, като описвали неговата външност. Най-после се натъкнали на човек, който им казал: „Вчера един чужденец много пострада за Христа и бе посечен с меч.”
Те отишли и познали тялото на Бонифаций между телата на другите мъчениците. За 500 златни монети те откупили тялото му и го отнесли със себе си обратно в Рим. Аглаида с голяма чест приела тялото на мъченика и както била обещала, построила на негово име великолепна църква. Тя се покаяла за предишните си грехове, раздала имението си на бедни и започнала да живее при църквата и в смирение, въздържание и голямо благочестие. Така след 15 години спокойно дочакала смъртта си. Била погребана до Бонифаций и по-късно също била канонизирана за светица. В нейна чест имен ден идната неделя празнуват Аглая, Аглика и Дарина.
