К акво е Светият Граал – чаша, чиния, котел, камък? А може би стълба или ключ към Царството Небесно. Като се започне от XII век, версиите за физическата същност и духовните функции на реликвата са безброй. А тя, изгубена между всички тях, си остава това, което е била в ранните рицарски романи - недостижима цел на духовни търсения, които не могат да бъдат завършени вече 2000 г.
Котлето на Керидвен
Котлето на Керидвен. Така се нарича митичен съд на богинята на плодородието, заемащ важно място в келтската митология. В него тя е варила напитката на мъдростта за своя уродлив син Афаггду. Но веднъж другият й син - Гвион Бах, без да иска, изпил трите капки от тази напитка, притежаващи вълшебни свойства. Разярената Керидвен изяла своя син, но в утробата й той се преродил и се появил на бял свят като легендарния бард Талиесин, отъждествяван с вълшебника Мерлин. Това е може би най-ранната версия на Граала.
Кралят рибар
Първата поява на Светия Граал в литературата принадлежи на Кретиен дьо Троа, автор на незавършената поема „Персевал“, или „Повест за граала“ (между 1180 и 1191 г.). Персевал, обядвайки с Краля рибар в неговия омагьосан дворец, вижда странна процесия. В нея младеж носи окървавено копие, следван от две момчета със свещеници и накрая девойка, държала въпросния граал.
Като всички поети трубадури средновековният писател Кретиен дьо Троа пишел на провансалски диалект. В него думата „граал“ (graal) означава голям плосък съд, на който поднасяли на масата риба.
Св. Иосиф
Изследователи изтъкват, че в ранните текстове граал е вълшебен съд, притежаващ чудодейни свойства, но нищо повече. Но почти едновременно с поемата на Кретиен дьо Троа се появява цикъл романи от Робер дьо Борон. Там Светият Граал вече не е епизодичен, а централен образ. Дьо Борон обединява съдбата на три легендарни персонажи: свети Иосиф Ариматейски, крал Артур и Персевал. В романа свети Иосиф донася на Запад чашата, от която е пил Христос по време на Тайната вечеря и в която след Разпятието е била събрана кръвта от раните му. Според автора, когато Иосиф Ариматейски бил хвърлен в затвора за своите убеждения, му се явява Иисус и му връчва въпросната чаша. Авторът твърди, че тогава Божият син му открива, че неговата мисия е да основе копие на Тайната вечеря – особена маса, около която да се събират най достойните и истински вярващи хора. Т.е. излиза, че идеята за Кръглата маса според дьо Борон не принадлежи нито на Мерлин, нито на Артур. Но през XV век историята на крал Артур и неговите рицари, търсещи Граала, е „канонизирана“ окончателно в грандиозния роман на англичанина Томас Мелъри „Смъртта на Артур“ .
Реликвата е символ на Христос
Днес са известни два Граала, и двата признати от Католическата църква за автентични. Единият е в църквата „Сан-Лоренцо“ в Генуа, а другият - в катедралата на Валенсия „Санта Мария“.
Свещеният съд от Генуа
Граалът, пазен във Валенсия
Но истинският Граал, в чието съществуване средновековните хора не са се съмнявали, представлява всъщност символ на мисията на Христос. Защото неговата кръв символизира не само мъченическата му смърт, но и надеждата за възкресение.
Още в романа на немския поет мистик Волфрам фон Ешенбах „Парцифал“, написан по същото време с тези на Дьо Троа и Дьо Борон, Светият Граал въобще не е съд. Това е камък, паднал от небесата, който дава храна, възкресява мъртвите и прави неговия притежател безсмъртен. Една доста прозрачна алюзия за Христос.
