0

П рез юни водата в аязмата в чест на светите Константин и Елена се обръща и става жива и свръхлечебна. Това разказват възрастни хора в Източна България, където целебните извори са в изобилие. Свидетелствата за изцелени в тях също. На много места там на 3-4 юни пак се почита празникът на св. св. Константин и Елена, но по стар стил. Болни се мият в аязмата с вярата, че със силата на Бог ще възкръснат и надмогнат болестите си. 

Вярва се, че сега се отварят и аязмата в Странджа. На 2 км от Ахтопол се намира параклисът „Св. св. Константин и Елена“. Той е възстановен през 1972 г. от Панайот Демирев. Счита се, че водата е светена и носи здраве и изцеление от всякаква болест. Всяка година на празника на светците се провежда традиционен събор. Живописен път сред странджанските гори
отвежда до село Бродилово, където има друго целебно аязмо, почитано и от нестинарите. Идния уикенд те ще играят своите огнени танци върху жарава, носещи в ръце иконите на двамата светии. 

Карта

Те действат невидимо край лечебните извори. Доста от тях е успяла да събере в книгата си „Чудотворни лечебни извори“ писателката Цветана Качерилска. Сред по-известните, които тя сочи, е аязмото, намиращо се на няколко километра от Варна в манастира „Св. св. Константин и Елена“. Предполага се, че чудотворният извор - аязмото, днес под самия свети престол в олтара на манастирския храм, е станало причина за възникване на света обител. 

Свидетелства

В манастира всеки богомолец получава като дар шишенце със светената вода от чудния извор. Манастирската летопис днес пази десетки писма от благодарни хора, употребили водата от Аязмото с вяра и молитва и получили избавление от различни очни, кожни, нервни и други болести.  Ето само малка част от тях. 

През 2008 г. жена, на която е предстояла операция от перде на очите, се е излекувала само като миела очите с водата. Мъж, който от години е страдал от хронично възпаление на гърлото, е решил проблема си със светената вода. Друг случай е изцеление на незарастващи рани по краката мъж от Пловдивско. 
Мъж с гнойни рани по тялото се изцерил, молейки се пред чудотворната икона на светите Константин и Елена. Една жена дошла за помощ, тъй като нямала дете в продължение на 20 години. Тя пила вода и се молила на светиите. Скоро след това се случило чудо и се сдобила с рожба. 

Духовници свидетелстват как на 15 април 2009 г. в манастира идват да благодарят мъж и жена. След 10 години съпружески живот те нямали потомство. На 17 август 2008 г. отец Стоян им прочел молитва за здраве и успех. Пили от светената вода и 2 дни по-късно жената забременяла.
Друга жена пък разказва, че съседката й ослепяла. След като й взели от водата, я смесили с капки от рязана асма. След промивки всяка вечер болната прогледнала и с двете очи.

Владишкият престол

„Служители в храма твърдят, че водата от аязмото под Владишкия престол гарантира лечението на кожни заболявания при външна употреба, а пиенето помага при проблеми с говора и зрението“, споделя Цветана Качерилска. Тя припомня и случай от миналото, при който обителта се прочула с това, че заекващо дете оздравяло, а майка му прогледнала, след като си наплискала очите с водата“. 

Изследователката на целебни извори разказва и за параклис във Варна. Той също е вдигнат в чест на св. св. Константин и Елена.  Намира се в квартал „Владиславово“. „Свидетели споделят, че водата в аязмото им помага при очни заболявания, при катаракта също се отразява добре. Помага при гинекологични и бъбречни
проблеми. Водата е с ph 8.5. Хората я ползват още за зарастване на рани“, разказва Качерилска.

Именно с това аязмо се свързват и доста фантастични истории. Една от XIX век е достигнала до наши дни вид на поема, която възрастни хора рецитират наизуст. Тя се базира на едно реално чудо от далечната 1890 г., когато аязмото е открито. Девойка на име Марица била сляпа по рождение. Когато навършила 16 години, в съня на майка й се явила жена в бяло одеяние – св. Елена. Във видението тя завела българката на едно място. 

Ментешето

Казала й с тази вода да умие очите на дъщеря си и тя ще прогледне. Без да сподели на никого, майката ходила няколко дни да търси извора. Една вечер мъжът й Матей я проследил, тъй като се чудел къде ходи привечер жена му. Съпругата накрая му разкрила защо се лута из тия пущинаци. Двамата дружно успели да открият мястото от съня. Светицата се явила отново и казала, че когато стигнат до двете могили (днешната местност  Ментешето), тяхната дъщеря ще трябва да разкопае сама с ръце рохкавата почва. Това трябва да се случи, преди слънцето да изгрее. И когато стигне до дълбочина две педи, ще бликне вода. Всичко изпълнили и когато Марица се наплискала с водата, тя наистина за първи път видяла белия свят. Бащата от благодарност каптирал извора и построил малък параклис. Хора отблизо и далеч разказват, че водата им помага още за стомах и състояния като колит и гастрит. На са малко случаите и на хора, излекували се от екзема със святата вода.

Водата в Бял извор помага при астма, язва и безплодие

До 1870 г. в Бял извор, Старозагорско (община Опан), никой не е мислил за църква, но по това време се разболява 13-годишното сираче Желяза Банкова, разказва Цветана Качерилска в книгата си. Една нощ девойката сънува двама души. Те му казали, че се именуват св. цар Константин и майка му св. царица Елена. Те й поръчали да отиде на източната страна на селото, да изкопае трап, от който ще потече лечебна вода. Момичето изпълнило съветите и оздравяло. Това кладенче нарекли „Св. Константин и св. Елена“ и то станало прочуто с целебната си сила при главоболие, астма, гастрити и язви, очни болести и безплодие. От другите села идвали болни хора и мнозина, получили изцеление. По инициатива на Иван Митев през 1910 г. е построен параклис, който по-късно е преустроен.