В утрешния ден (2 декември) Православната ни църква отбелязва паметта на един съвременен светец - праведник и чудотворец преп. Порфирий Кавсокаливит. За него старецът Паисий казвал, че Бог дава на Църквата си такъв светец веднъж на неколкостотин години. Порфирий излекувал стотици нелечимо болни хора само с молитва. Той се явявал на свои духовни чеда, помагайки им в критични ситуации както приживе, така и след своето успение. Старецът Порфирий е имал безчет дарове от Св. Дух. Той е можел да вижда миналото и бъдещото като на длан. Но наред с това е имал редкия Божий дар да вижда с духовното си зрение състава на земята, ландшафта на отдалечени с километри територии. Виждал е водите, камъните и нефта, подземни извори, разломи в земната кора, заровени съкровища, скрити гробове, загубени икони, сцени, разиграли се векове по-рано, светлите ангели и лукавите демони, прозирал в душата на човека, предпазвайки я от капаните на злото. На 27 ноември през 2013 г. Светият синод на Константинополската патриаршия взе решение за канонизирането на стареца Порфирий.
Той е роден през 1906 г. в малко гръцко село на остров Евбея с името Евангелос. Още на 13-14-годишна възраст се установява на Св. гора. Само след няколко години в резултат на усилен аскетичен труд и по особен Божествен промисъл той е удостоен с многобройни благодатни дарове от Св. Дух, които запазва през целия си живот. На 19 години е принуден да напусне Атон поради тежко заболяване и да се засели в манастир близо до родното си място.
На 20 години е ръкоположен за йеромонах, а на 32 лета става архимандрит. В продължение на 30 години е ефимерий в централната Атинска поликлиника. След пенсионирането си построява женския манастир „Преображение Господне“ близо до Атина. Няколко месеца преди смъртта си се завръща на Света гора, която със сърцето си не бил напускал никога. Упокоява се в Господа на 2 декември 1991 г., предсказвайки смъртта си. В своя земен път той е духовен отец и изповедник на хиляди православни християни от Гърция и целия свят. Господ прославил своя светия с много чудеса приживе и след успението му, които днес неговите духовни чеда записват и публикуват в много сборници. Ето и някои от чудесата му.
Старецът можел да лекува, докосвайки болните. Един ден го посетили лекар и жена му. След като представили въпросите, които ги притесняват, и след като получили изчерпателен отговор на тях, съпрузите вече започнали да се сбогуват. Отец Порфирий с обичайната си бащинска усмивка на лицето хванал ръката на жената на лекаря точно на мястото, където тя изпитвала силни болки. Старецът не знаел нищо за това заболяване, което отдавна се опитвали да лекуват с инжекции и силни противовъзпалителни средства. Когато старецът Порфирий хванал ръката й, жената усетила топлина, която минава през цялото й тяло, и леко й прилошало. Но това чувство веднага преминало, а с него и самата болка в ръката. Жената със сълзи казала на стареца: „Знаеше ли за това, отче?“ От този ден нататък тя изхвърлила лекарствата си и повече не ходила по лекари.
Бог дал на праведника Порфирий да върши големи чудеса
Отец Порфирий лекувал не само хора, но и животни. Един неделен следобед в Северна Евия, където той почивал, се случва следният инцидент. Една жена помолила отец Порфирий да се помоли за нейното стадо кози, които били претърпели някаква болест. Старецът се съгласил. Той застанал пред козите, вдигнал ръце към небето и започнал да чете различни стихове от псалмите, свързани с животните. Нито една от козите не помръднала. Щом той свършил молитвата си и отпуснал ръцете си, от стадото излязла една коза, отишла до стареца, облизала го по ръцете, сякаш му целунала ръка, и тихо се върнала.
Веднъж старецът и три от духовните му чеда се изморили и решили да хванат такси, за да стигнат до манастира. В този момент в далечината се появило такси. Тримата спътници на св. Порфирий решили да го спрат. „Не се притеснявайте - казал старецът, - таксито ще спре само. Но когато влезете в него, не бива да говорите с таксиметровия шофьор, само аз ще говоря с него." Таксито наистина спряло, въпреки че не вдигнали ръце, всички се качили в него и старецът казал къде трябва да отидат. Когато таксиметровият шофьор тръгнал, той почти веднага започнал да обвинява духовенството във всички смъртни грехове. Всеки път, когато изричал поредното обвинение, той се обръщал към духовните чеда на стареца с думите: „Нали така, момчета? Какво ще кажете за това?" Но те от послушание мълчали. Когато таксиджията разбрал, че няма да му отговорят, той се обърна към отец Порфирий и попитал: „Какво ще кажеш, отче? Всичко, което пишат във вестниците, е вярно, нали?" Старецът отговорил: „Чадо, ще ти разкажа една кратка история. На едно място живееше човек, който имаше възрастен съсед, който притежаваше голямо парче земя. Една нощ той убил съседа си и го заровил в земята. След това, използвайки фалшиви документи, завзел земята на съседа и я продал. И знаеш ли какво си купил с тези пари? Той си купил такси." Щом таксиметровият шофьор чул тази история, той се разтреперил целият, след това обърнал встрани от пътя и извикал: „Мълчи, отче. Само ти и аз знаем за това." „И Бог знае за това - отговорил отец Порфирий. - Той ми каза да ти го кажа. Виж, покай се и поправи живота си."
Старецът Порфирий в своята килия с икона на Пресвета Богородица
Когато отец Порфирий се представил пред Господа, едно от духовните му чеда било на работа в друг град и не знаело за смъртта на стареца. След завръщането си в Атина мъжът имал известни семейни проблеми и, както винаги, решил да се обади на отец Порфирий за съвет. Взел телефона, набрал номера и чул гласа на стареца от другия край. Той поздравил стареца, поискал благословията му и започнал да му представя нуждите си. Старецът го изслушал и му дал ценни съвети. Възхитеният духовен син казал: „Скоро ще дойда при теб, щом се освободя“, на което отец Порфирий отговорил: „Не ми се обаждай повече, защото вече не съм сред живите“. Но Бог не е Бог на мъртвите, а на живите и ние вярваме и знаем, че старецът Порфирий живее с Бога и чува нашите молитви и е силен да ходатайства за нас, грешните, пред престола на Всевишния.
Като млад свещеник
Напътстваше родители и учители
Старецът Порфирий е дал много духовни съвети и разяснения на хората, които е наставлявал в ролята си на свещеник и изповедник. Ето само някои от тях:
Без кавги пред децата!
- Никога децата ви не трябва да чуват как се карате помежду си... дори и да повишавате тон един срещу друг!
Само ако можехме да видим как Христос ни обича!
„Господ никога никъде не ни оставя. От момента, в който дойде на земята, роден от Пресветата Дева Мария, и стана Богочовек, Той е винаги с нас. Ако виждахме как Христос ни обича и какво прави за нас, тогава от неизмерима радост щяхме да загубим ума и дума. Щяхме да останем в Неговите прегръдки и нямаше да правим нищо без Него.“
Любовта към Бога трябва да бъде безгранична!
„Любовта ни към Бога, дете мое, трябва да бъде безгранична; не трябва да бъде фрагментирана на привързаности към различни неща“
Молете се за търпение
„Не се молете Бог да ви избави от различните ви болести, а чрез умната молитва (“Господи Иисусе Христе, помилуй ме”), като сте търпеливи, да бъдете успокоени. Ще ви бъде от голяма полза.“
Можете да помогнете и на децата в училище чрез молитва и святост
Това, което важи за родителите, важи и за учителите. Можете да помогнете и на децата в училище чрез молитва и святост. Божията благодат може да ги осени и да станат добри. Не се опитвайте да поправяте неприятни обстоятелства с помощта на човешки методи.
Николина Александрова, уредник в Музей за християнско изкуство
Към учителите
Преди да влезете в час, и особено в трудните класове, вътрешно се молете с молитвата: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Когато влезете, обхващайте с поглед всички деца; молете се вътрешно, а след това започнете да предавате урока, като влагате всички сили в това. Като се жертвате в Христос по този начин, вие ще изпитвате радост. Така и вие, и те ще вървите по пътя на светостта. Ще живеете в любовта на Христос и в Църквата, защото така ще бъдете изрядни в работата си.
Николина Александрова
