З а българите свети Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие. Фолклорните обичаи на Андреевден са посветени също и на представата, че денят започва да се увеличава с едно просено или царевично зърно. Затова празникът се нарича още Едрей, Едревдън и пр.
В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечката – най-едрия хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Според друга история, също много разпространена, в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.
Свети Андрей е повелител на мечките.
В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Това обяснява забраната младите булки да работят на празника. Косъм от мечка използвали за лечение на уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Мечка и мечкар има и сред персонажите на кукерски игри и карнавални обичаи.
Народът казва, че мечка се убива само ако е станала стръвница. Иначе тя е най-силното животно и от нея се боят дори вълците. Разбира се, никой не би искал да го срещне мечка в гората. Затова е широко популярен фолклорният анекдот, според който баба предложила на селянин да му бае, за да не го закача мечка, ако го срещне. А той отвърнал: „Побай, бабо, да ме не срещне!“, което се превръща в полярно и днес заклинание против лоши срещи. Разпространен е и обичаят да се хвърля варена царевица „из комина“. Тя е предназначена за мечката: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“ В Панагюрище пък викали: „Да си здрава, Баба Мецо!“.
На ти, мечко, кукуруз, а на нас живот и здраве.
Пуканки и варено жито за берекет
На Андреевден в много селища се сварявал в общ съд, най-често в глинено гърне, различни зърнени култури. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади. В отделните краища на България съществували различни обичаи, които не са общи. Например в Новозагорско на този ден правели пуканки и варели жито – също наречено за мечката и за берекет. На други места варели само жито и раздавали на роднини и съседи. В някои селища в Тетевенско освен царевица в гърнето слагали плодове – круши, сливи, тиквени семки. На някои места на този ден чистели житото, което по-късно трябвало да бъде смляно – за да е едро житото и да дава повече брашно.
