Н а 11 декември Православната църква тачи паметта на Свети Даниил Стълпник. Той се е родил през V век в Месопотамия (днешен Ирак). Родителите му дълго време нямали деца. В усърдните си молитви те дали обещание, че ако имат рожба, ще я посветят в служба на Бога. Всевишният чул молитвите им - родил им се син. Верни на своя обет, те го завели в манастир още когато бил петгодишен. Но игуменът не се съгласил да го приеме. Според него момчето трябвало напълно съзнателно да определи своя път в живота. И действително, когато момчето навършило 12 години, то само напуснало бащиния дом и постъпило в манастир. Родителите се зарадвали на неговия съзнателен избор и му пожелали успех в спасителния подвиг. В манастира момъкът удивлявал и най-строгите подвижници със своята ревност към молитва и трудове.
След няколко години игуменът го изпратил в Антиохия по някаква работа. Даниил се радвал, защото му се представяла възможност да посети преподобни Симеон Стълпник, което отдавна желаел. Той се възкачил на кулата и получил благословение от Светия подвижник, който в пророчески дух му казал: „Бъди мъжествен, чедо, и да крепне сърцето ти. Много трудове ще понесеш заради Христа, но Христос ще ти бъде във всичко помощник, ще те укрепи и ще утешава душата ти“.
Даниил се върнал в своята обител. Скоро игуменът починал и братята искали да изберат за игумен Даниил, но той ги отклонил, като вместо себе си им посочил друг достоен човек, а сам напуснал храма, за да изпълни най-сетне отдавнашното си желание - да посети Йерусалим. Дотогава все не успявал да го стори заради междуособните войни и смутове, които правели опасно пътуването до Светите места в онази епоха.
Преди да тръгне за Божия гроб, Даниил посетил отново Симеон Стълпник. Преподобният внушавал на Даниил да не тръгва, но той не го послушал. По пътя обаче срещнал един стар монах, който също го предупредил, че в Палестина сега е неспокойно. Даниил започнал да уверява, че е готов да умре по този път заради Христа. Но старецът възразил, че не трябва доброволно да търси опасност. Той убедил най-после Даниил да остави пътя, по който е тръгнал, и да отиде във Византион (Константинопол).
Даниил го послушал и потърсил да угоди на Бога чрез друг подвиг. Той отишъл във Византион, построил си стълб и там денем и нощем прекарвал в постоянна молитва по примера на Симеон Стълпник. Случило му се да претърпи много гонения и клевети, но всичко понасял спокойно, търпеливо, твърдо, уповавайки се на Бога. А Той не го оставил и го удостоил с висок дар на чудотворство. Даниил се прославил с мъдрост и благочестие. Тълпи посетители се стичали при неговия стълб, за да получат наставления; ученици се заселвали около него; царе и сановници искали неговия съвет и благословение. Подвизавал се по такъв начин 33 години и починал в дълбока старост през 490 г.
Император Лъв Велики издигнал нов стълб за светеца.
Измолил син за император Лъв Велики
Император Лъв Велики (457-474), който нямал наследник, но много желаел това, молел преподобния Даниил да изпроси от Бога желаното. Преподобният, който сам бил син на молитвата на своите родители, със своята вяра вече бил помогнал на мнозина също да имат деца. Затова и този път той се помолил на Бога и предсказал на царя, че след една година ще му се роди син. Това се сбъднало и царят, радостен от раждането на наследник, от благодарност към светия му издигнал още един стълб. Когато славата на свети Даниил се разпространила навред, при него дошла императрицата Евдокия, съпруга на Теодосий II. Тя започнала да го моли да остави стълба и да дойде в нейната област, където имало много пустинни места. Блаженият похвалил нейното добро намерение и усърдие, но не пожелал да остави мястото, където Господ му заповядал да живее. Той благословил царицата и я отпратил с мир.
