К ойто брат мисли, че е победил чудовището, наречено депресия, без помощта на Христос, да знае, че се мами. Звярът спи и ще се събуди отново с лоши последствия.
Вериги
Да вържеш звяра с верига, не означава, че си го победил. Проблемът съществува, просто си спечелил малко време. Звярът ще се върне обратно в първия момент на безсилие. Депресията е празнотата от Божието отсъствие, когато мълчанието се изпълва с вопли.
Православната психотерапия - чрез покаянието и връзката с Христос - ще укроти звяра, ще те освободи от него и ти отново ще можеш да засадиш в душата си цветята на добродетелите.
Депресията е страст, от която е нужно да се избавиш. Тази страст нептичните отци (тоест отците-подвижници, от гр. „непсис”, трезвение) наричат униние. Според Навпактския митрополит Йеротей „унинието - този голям демон - парализира както тялото, така и духовния живот”.
Отчаяние
Нека видим какво казва свети Порфирий: „Днес се случва много често човек да чувства скръб, отчаяние, вялост, ленивост, униние и други подобни сатанински действия. Да е наскърбен, да плаче, да е изпълнен с меланхолия, да не отдава значение на семейството си, да пръска сума ти пари за психотерапия, да взема лекарства. Тези неща хората наричат „несигурност”. Нашата религия приема, че те са от изкусителя.”
Болката е онази душевна сила, която Бог влага в нас, за да ни насочи да вършим добро, да творим любов, радост, молитва. Вместо това дяволът съумява да отнеме тази сила от батерията на душата ни и да я използва за зло - превръща я в депресия и ни води към вялост и униние. Измъчва човека, прави го свой пленник и го разболява душевно.
Тайната
Съществува обаче една тайна: трябва да превърнем сатанинското действие в нещо добро. Това не е толкова просто, защото е нужна известна подготовка.
Подготовката изисква да придобиеш смирение. Чрез смирението приемаш Божията благодат, отдаваш се на Божията любов, на служението Богу, на молитвата. Но и всичко това да направите, нищо няма да постигнете, ако не сте придобили смирение. Всички лоши чувства - несигурността, отчаянието, разочарованието, които искат да завладеят душата, си тръгват чрез смирението. Този, който няма смирение, егоистът, не иска да отсичаш волята му, да го засягаш, да го съветваш. Разстройва се, нервира се, противи се, обзема го депресия. Това състояние се изцелява чрез благодатта.
Нужно е душата да се обърне към Божията любов. А изцелението ще стане тогава, когато обикнеш Бога и закопнееш за Него.
Обрат
Мнозина светии обърнали депресията в радост чрез любовта към Христос. Когато се съединяваш с Бога и Му се отдаваш, всичко това отминава. Постепенно забравяш за него и се спасяваш.
Голямото изкуство, голямата тайна, за да се избавим от депресията и всичко негативно, е да се отдадем на любовта към Бога. В Църквата съществува изцеление чрез любовта и молитвата, но когато те стават с жажда и копнеж. Това е тайната на изцелението. Това е подходът на Църквата.
Старецът Паисий казваше: „Егоизмът води до скръб; до онази скръб, която не е по Бога. Скръбта по Бога води до покаяние. Скръбта, която не е по Бога, води до отчаяние. Егоизмът носи винаги скръб и тревога”. Лукавият „иска да ни вижда наскърбени, за да се радва… Дангалачето не иска никой да се радва”.
Егоизмът, т.е. гордостта, демонският недъг, е причината за нахлуването и действието на лукавия в човека. Влизайки в душата, той я изпълва със скръб.
Някъде прочетох и го споделям с вас: депресията е недоволството на душата от това, че й липсва Христос
*Автор: отец Спиридон Скутис, превод - фондация „Богоносци“, публикуваме със съкращения, заглавието е на редакцията.
