П ет години. Почти толкова минаха вече от рухването на пирамидата КТБ. За тези години на тежки съдебни битки и институционални борби за връщане на ограбеното обаче равносметката е плачевна.
Пет години. Почти толкова минаха вече от рухването на пирамидата КТБ. За тези години на тежки съдебни битки и институционални борби за връщане на ограбеното обаче равносметката е плачевна.
Да, човекът, източил милиардите на вложителите в трезора – Цветан Василев, вече е предаден на съд заедно с още 17 от аверите му. Но процесът срещу него се води задочно, докато той води охолен живот в Белград, а дебелите му мустакати окови продължават да държат в задушаваща хватка основната част от т.нар златни активи. В списъка са „Дунарит“ (виж тук), „Сана спейс“, „Хелт енд уелнес“ (виж тук), а до съвсем скоро и „Петрол“ (виж тук). Те бяха купени с ограбените от КТБ средства, но след фалита на банката продължиха да играят ролята на „черна касичка“, от която Василев точи пари, за да плаща на адвокати, лобисти, журналисти у нас и в чужбина. И да дава отчисления за сериозен руски олигархичен гръб, който да бди над него, докато мустакатият банкер върти далаверите си на гърба на държавата и вложителите. Платена с парите на всички нас, тази плетеница от дружества, които трябваше отдавна да бъдат осребрени в полза на жертвите на банкера беглец, и към момента носи приходи единствено на самия него. Или с други думи – 5 години след Грабежа на века откраднатото си стои в ръцете на грабителя.
Официалните данни, излезли след краха на трезора, показват, че
отворената от необезпечени кредити дупка в КТБ
е била в размер на 5,6 млрд. лева,
отпуснати на 131 фирми. Над 4 млрд. от тези пари са потънали в джобовете на Василев чрез заеми, теглени от пряко свързани с него и обкръжението му дружества. Грабежът обаче продължи и след това. Към момента синдиците на банката оспорват в съда сделки за над милиард с активи, чийто произход е от КТБ. Общата стойност на въпросните контракти е 1 056 072 869 лева, като предстои да бъдат оспорени и още сделки от вторичното ограбване.
Прехвърлянето на авоари, закупени с пари от трезора, между свързани с Цветан Василев дружества и хора беше една от основните схеми, по които банкерът беглец направи вторичния грабеж на избушения от него трезор. Целта на сделките беше да се скъса нишката между фирмата, получила кредита, и имуществото, което е закупила с източените от трезора пари, като авоарите се прехвърлят на друго дружество. Пак от обкръжението на Василев. През годините във вторичния грабеж беше подпомаган освен от подставените си лица и партньори у нас и от солидните си руски връзки, в лицето на близкия до Кремъл олигарх Константин Малофеев, на когото беше обещал най-големите хапки срещу подкрепа и защита. Така първо на сцената се появи бандата на белгиеца с московски паспорт Пиер Луврие, който се опита да прилапа срещу 1 евро БТК, „Дунарит“, „Авионамс“, НУРТС, ГАРБ и „Фърст диджитал“. След провала му бе заменен от друг човек на Малофеев – руския бизнесмен Дмитрий Косарев, който се опита да превземе дори и TV 7. И този опит се провали, но Василев и хората му не се отказват.
А самият банкер беглец продължава да живее в 5-звездно изгнание в Белград,
където доскоро се радваше на протекции от бившия президент на страната Томислав Николич. По груби сметки на разследващите само за луксозните си килии – президентски апартамент в центъра на сръбската столица, сменен отскоро с тузарска вила в баровския квартал „Сеняк“, Василев е пръснал дотук близо 10 млн. евро. Отделно най-малко 100 000 - 200 000 евро на месец финансови инжекции получава всеки месец банкерът беглец в луксозния си хотел в Белград от свързани с него фирми, дължащи десетки милиони левове на КТБ. Поне 4 фирми кредитополучатели от фалирания от него трезор са се превърнали в лична касичка за издръжка на мустакатия беглец. Сред тях основната е „Дунарит“. Василев и фамилията му получават „джобни“, а банкерът беглец – и командировъчни в размер на 15 млн. лева на година и от семейната си фирма „Инвест мениджмънт“.
Кьорфишек за милиони
На фона на цялата тази течаща и до момента схема за повторно разграбване на КТБ и нейните вложители наглостта на Василев и трупата му достигна нови, световни висоти. Така през август 2017 г. от удобното кресло на белградското си скривалище той обяви, че подава иск по Глобалния акт „Магнитски“ в качеството си на разобличител на корупция по висшите етажи на държавата. Апликацията е факт, въпреки че едва ли дори и по света може да бъде открит човек, който да приеме, че Василев може да бъде наречен разобличител на корупционни схеми. Или пък че човешките му права са ограничени, защото му е отнето правото да краде на гърба на хората.
Налудничавото начинание на афериста, прочул се като Българския Мадоф заради схемите си за източване на КТБ, обаче не е безплатно. За него са платени близо 6 млн. долара, 5 млн. от които са дадени на пенсионирания бивш губернатор Бил Ричардсън, който трябваше официално да вижи процедурата в САЩ по искане на закрила на Цветан Василев.
С тлъсти хонорари по 50 000 долара и самолетни билети бизнес класа пък беглецът от българското правосъдие Цветан Василев се отплаща на американските си адвокати и лобисти от фирмата JWI. Фирмата се ангажира да подготви всичко необходимо, което се изисква, за да подаде клиентът своя иск по закона "Магнитски", както и че ще "адвокатства от негово име в Конгреса и в други американски правителствени и неправителствени организации". Както можем да се досетим, това отново са пари, идващи от ограбеното от всички нас. Отделно и държавата налива стотици хиляди, за да може да докара до успешен край делото „КТБ“ и да възстанови поне част от откраднатото. Дотук само за експертизата по процеса, направена от чуждестранни експерти, са платени 1 млн. лева. Още близо 800 000 евро пък струваше хонорарът на международната компания „Аликс Партнърс”, която проследи пътя на финансовите потоци от фалиралата банка.
Никой не знае как ще приключи всичко това, нито кога.
В момента погледите са насочени към държавните институции, които вече няколко години водят неравна битка с добре плащащия беглец. Съд, прокуратура, данъчни, комисия „Антимафия“ и синдиците в КТБ имат една цел – да се проследят всички виновни за грабежите и да се стигне до така чаканото възмездие. Засега единствената помощ, която тези институции получиха, дойде от парламента. Преди година депутатите приеха поправките в Закона за банковата несъстоятелност, благодарение на които вече се виждат и първите резултати.
Днес, почти 5 години по-късно, битката вече изглежда медийно-съдебно-икономическа. Кръгове от олигарси, подкрепящи ортака си Василев, изданията им и спящите им клетки в различни институции – срещу държавата и гражданите й.
Мустаката ламя, бранеща откраднатите милиарди,
срещу очакването на обществото да получи наказание за престъпленията си.
Монитор
