В „Монитор" съм през последните 7 г. от 27-те ми години работа като журналист.
В „Монитор" съм през последните 7 г. от 27-те ми години работа като журналист.
Дойдох след залеза на суперзабавния, макар и с „черни“ новини вестник „Нощен Труд“. Мислех си, че в сериозното издание ще ми е скучно, но не се оказа така. Подозирах, че няма да има щуротии и веселби, на каквито бях свикнала, но времето ме опроверга и ми показа, че всичко зависи от хората, т.е. от екипа, който според мен е страхотен. Като едно малко, сплотено и весело семейство. На моменти с италиански дух – викаме, викаме, но си се обичаме. И като няма пренавиване на пружините, работата върви гладко и безпроблемно.
Сериозно, не усещам как лети времето, защото всеки ден е различен. Обожавам края на деня, когато вече сме си предали материалите, но все още е рано да си ходим. Тогава наред с поглеждането с едно око към информационния поток да не стане нещо, започва своеобразна весела „седянка“. На нея правим преглед на клюкарския информационен поток, който не е за публикуване, а за вътрешно ползване – кой, какво, къде и кога. Отнася се за всички хора в държавата. Обменяме информация какво сме научили под сурдинка, да се знае и помни. Коментираме. Разказваме си забавни спомени и случки. Някои дори ги изиграваме. Случвало се е понякога така да се отплесна, че да забравя, че е дошло време да си тръгна от редакцията.
Монитор
