П ривет, мили братя и сестри от градския транспорт! Днес е знаменателен ден, защото аз Пантелей пътник стигнах до просветление! Ей така, докато си пиех кафето. Определено не съм красив, а май не съм и много умен (щото по-умните от мен барем по една кола си купиха, пък аз още се лангъркам в рейса). Така е, аз съм просто едно ССГ, ама малко под чертата, защото пак ще кажа, че и най-несретният Средно Статистически Гражданин /ССГ/ кара 15-годишен опел (тунингован в гаража на Пешо, който го реанимира срещу 40 лева в почивния си ден).
Привет, мили братя и сестри от градския транспорт! Днес е знаменателен ден, защото аз Пантелей пътник стигнах до просветление! Ей така, докато си пиех кафето. Определено не съм красив, а май не съм и много умен (щото по-умните от мен барем по една кола си купиха, пък аз още се лангъркам в рейса). Така е, аз съм просто едно ССГ, ама малко под чертата, защото пак ще кажа, че и най-несретният Средно Статистически Гражданин /ССГ/ кара 15-годишен опел (тунингован в гаража на Пешо, който го реанимира срещу 40 лева в почивния си ден).
Както знаете, казвам се Пантелей, кръстен на дядо си Панто. Викат ми пътник, защото прекарах половин живот по пътищата. Честно да ви кажа и аз не знам какво търся, но се мотая насам-натам, току виж ми кацнало птичето на рамото. Е, досега не се е случвало, само някоя курешка ми капва то време на време, казват на пари било. Още ги чакам, не съм загубил надежда.
Преди търках талончета и веднъж спечелих 20 лева. Изпихме ги с Пешо в гаража му. На него пък му викат Сирак скитник, щото и той не може да стои на едно място. Е, поне сирак не е. Баба му и дядо му го отгледаха в Обединение (така се казва селото, де). Там си отрасна, понеже майка му е от Добрич и като се разведе с баща му, хвана влака и обратно на изток. Баща му пък отиде да работи в Дупница и се събираха по средата на пътя във Великотърновското село, да си видят чадото (не много често, най-вече по празници да вземат туй-онуй от градината, понеже старите като добри християни не се стискаха и даваха).
Няма да ви разказвам сега за Пешо (за него друг път), ще ви говоря за Пантелей пътник, тоест за себе си. И поводът изобщо да стигна до просветлението ССГ е следният. Вчера ми се обажда колегата Стойчо, наметнал се с едно знаме и вика давай да ходим на протестите, ще променим България, трябва да си върнем държавата. То, викам си, хубаво да си я върнем, ама кое точно да връщаме. И се сетих как преди трийсетина години пак имаше революция. Пък мене два месеца преди това, ме бяха приели в БКП-то. Едвам успях да отида на едно събрание и дойде демокрацията. И после пет години ми викаха червен боклук.
Ама нейсе, на мен демокрацията ми харесва, мога да си разказвам всякакви вицове и каквото на душата, това и на устата. Пък преди трябваше да си налягам парцалите и да ходя на църква тайно. То, в главата ми Ленин и Исус бяха някакво хибридно същество, което ни сочи светлото бъдеще (гледам, че Путин добре се справя с тая комбинация). Да, харесва ми, че вече ходя свободно да се черкувам. Все по-често ходя откакто взех да остарявам, че човек докато е млад се мисли за безсмъртен, ама когато миналото ти е повече от бъдещето, ще ти се да има нещо и за после.
Та, на Стойчо му викам: Тц, няма да дойда, оня ден гледах по телевизора президента да говори за тъмното настояще и за светлото бъдеще. Ей, все едно ме върна трийсет години назад по време на единственото ми партийно събрание. И тогава партийният секретар така казваше: "Другари, трябва ни дързост и красота, за да изградим бъдещето".
То, бъдещето още го чакам, както и птичето. Може пък да дойде. Обаче сега трябва да поливам доматите, че в понеделник съм на работа. И като знам как ги гледам тия домати от един разсад, пък как ги хвърлят по площадите, не ставам за протестър. Ще чакам някой да ми каже, как да ги продам тия домати, пък може и някоя рецепта да сподели я за салата, я за консерва, я за манджа с домати. Щото, за къде сме без домати. Ако не сме си отгледали, ще ядем чужбинските пластмаси. Ама с тях ракията не върви!
Монитор
