М ного се говори и пише за финландската образователна система. Днешният разговор е за финландската пенсионна такава. Защото това е място, където всеки би искал да прекара старините си.
Според анализ на Blacktower Financial Management Group, който изследва публичните разходи, възрастта за пенсиониране и средните вноски на глава от населението, това е вероятно най-добрата пенсионна система в света.
Скандинавската държава заема първото място благодарение на високите си публични разходи за пенсии, които са в размер на 13,4% от нейния БВП, както и заради големия процент от населението, което всеки месец плаща вноски за пенсия - почти 90%, пише money.bg.
„Най-доброто време в живота започва след 60-те“. Да, финландците твърдо вярват в това, защото тогава са по-активни от всякога. Занимават се с всичко, за което преди това не им е стигало времето: спорт, пътешествия, забавления с внуците.
„Така е. Животът наистина е пред мен“, казва 64-годишната Пирьо Палоранта. „Когато бях на 30, си мислех, че след пенсия на хората им остава само да очакват смъртта – споделя Пирьо. - Колко глупава съм била! Сега знам, че да излезеш в пенсия е равносилно на това да спечелиш от тотото!“.
Финландските пенсионери наистина са щастливци. Всеки от тях има предимства при посещение на театри, концертни зали, музеи, спортни зали, занимания в кръжоци, както и преференциално пътуване с градски и железопътен транспорт. Пенсиите им са достатъчни не само за закупуване на стоки и заплащане на жилище, но и за екскурзии до топли страни.
Финландските пенсионери не скучаят. Свободното им време е заето от хобита, тренировки и занимания, за които са мечтали през годините на работа, но не са имали достатъчно време.
„Цял живот съм била журналистка“, казва Пирьо Палоранта, която живее в Каусала – село с население от 3775 души. „Отговорност, нерегламентирано работно време, стрес, безсънни нощи... Нямах никакво време за спорт. Но веднага след като се пенсионирах, първото нещо, с което се захванах, бе да се науча да играя кючек. Тежеше ми, затова тръгнах и на фитнес. Тренирах под ръководството на синовете ми. В резултат на това още през първата година на пенсионирането си свалих 30 кг“.
Освен това Пирьо започнала да учи чужд език. Много харесвала руския, така че се записала на уроци.
Всеки ден от седмицата на пенсионираната журналистка е стриктно разписан. В понеделник е на уроци по кючек, във вторник – на руски, в сряда – гимнастика, в четвъртък – йога, а също и посещения в спортната зала три пъти седмично. Предвидила е и време, което да прекарва с любимите си внуци.
Любов Полякова пристигнала от Естония през 1990 г. с мъжа си – финландец по произход. След като той починал, тя не изгубила присъствие на духа и не сложила траур, а продължила да пише стихове и да рисува картини с акварелни и маслени бои.
Любов смята, че е чудесно да прекарваш старините си във Финландия. „Тук има с какво да се занимаваш – разказва 80-годишната дама. - Ако реша да тръгна тепърва на балет, никой няма да се учуди. Но аз избрах да запиша курс за реставриране на мебели. Сега диванът и фотьойлите ми са като нови“.
„Сега зная, че най-хубавите години предстоят – казва Пирьо Палоранта. - Толкова е яко да бодърстваш през нощта, а после да спиш до обяд или ако си искаш – да прекараш целия ден в леглото. Мога да правя каквото си искам, да планирам времето си както ми идва, да си приготвям здравословна храна, да спортувам, да се грижа за душата си.
Във Финландия хората се пенсионират средно около 61 г. Ако искат, могат да продължат да работят. Могат да се ангажират и на непълен работен ден, например три дни седмично вместо пет. Пенсионната възраст във Финландия е еднаква за жените и мъжете.
*Автор: Цвета Дилова
